Е4 – Ден единадесети

хижа Попови ливади – хижа Славянка

01.09.2013 г.

Поредното ранно ставане. Днешната ми цел – хижа Славянка не го изискваше, но реших да не губя тренинг. Когато се появих навън с багажа, хижара сновеше чевръсто из двора. Имаше и един младеж – явно сина му. Поздравих ме се и аз се запознах с младежа. Поръчах си закуската и човека бързо ми я направи. Получих си и вафлите. Благодарих и си платих поръчката. Докато закусвах си говорихме със сина му. По едно време хижара се появи облечен в черна попска одежда. Оказа се, че хазяина ми е местния поп. Бързаше за служба в някое от селата, но това не попречи да се разделим топло. Пожелахме си да се видим отново. Благодарих за храната и виното. След малко отчето запали колата и изчезна.

Аз не бързах и продължих бавно със закуската. А и със сина му си говорехме много приятно. Днес щеше да бъде лежерен ден. Младежа остана доста изненадан, когато се оказа, че с баща му сме почти на една възраст. Явно младея. Дали и девойките около мен го забелязват ?

Но колкото и да се щура човек с една закуска, все някога трябва да я свърши и да потегли по пътя.

От хижата няма проблем с пътеката. Излиза се на главното асфалтово шосе. Там има и маркировки и знаци. След напускането на курорта (май така е правилно да го нарека), се излиза от асфалта и се тръгва по един черен път с много дълбока прах по него. Много неприятно за ходене. Но в един момент на човек му писва от опитите да се пази и започва да шляпа в праха. Не след дълго е мърляв до ушите, а праха е сериозно полепнал до над коленете. Като цяло се свиква и лично аз спрях да му обръщам внимание.

Тук около пътя има доста заслони и места за пикници. Те успешно могат да се ползват за лагеруване. Първо попаднах на заслон Дългия чучур.

IMG_0001

Най-вероятно името му идва от чучура на близката чешма, но знае ли човек ?

IMG_0002

По нататък на един завой попаднах на място за пикник с масички, огнище и заслон. И то става прекрасно за бивакуване.

IMG_0003

IMG_0004

От тук последва едно ходене по пътя, за което не мога да кажа нищо специално. Единственото разнообразие беше едно стадо сърни със сърнета, което срещнах до пътя. Минах и покрай май първенеца в околията – връх Муторок.  

Следващата цел до която достигнах бе местността Джамията. Очаквах наивно да има поне някакви руини дали името, но на първо четене нищо не се забелязваше.

IMG_0007

Поразходих се около онези едри камъни, поогледах – пак нищо. Затова взех философско решение и се излегнах на един от тях да почивам на припек слънце. Нали не бързах. Защо да не помързелувам малко и да позяпам хубавите гледки наоколо.

IMG_0008

От тук пътя влиза отново в гората. Ходенето е приятно, но не мога да го отлича с нищо интересно.

IMG_0009

Подминах една чешма и пътеката за параклиса Свети Петър. За миг се поколебах, дали да отида да го видя, но да си призная, отпускането поради лекия и кратък преход ме бе обладало и идеята за стръмно, макар и кратко катерене не ми допадна много. След кратък размисъл реших да си оставя и нещо за следващото минаване от тук. Така че продължих напред.

Скоро видях до пътя от лявата страна някаква постройка. беше сравнително близо, така че любопитството ми успя да преодолее мързела и отидох да видя какво е това. Оказа се ловджийска хижа Беглика.

IMG_0010

Има и работеща чешма в близост, така че и това е един не лош вариант за бивак. Върнах се на пътя и продължих напред.

С напредване по маршрута, Славянка все повече заемаше визуалното ми пространство.

IMG_0011

Да си призная, до този момент почти нищо не знаех за планината Славянка. Подготвяйки пътуването си, някак я бях пренебрегнал. Възприемах я като естествено продължение на Пирин, достъпно поради либерализиране на режима за пътуване в близост до границата. Сега осъзнах, че това е една не много голяма като площ, но доста сериозна планина. Трябваше да променя настройките си за плавен край на пътешествието и да се подготвя за едно сериозно изкачване, което трябва да си призная бе неочаквана изненада за мен. Но така е, когато човек не си е написал добре домашното.

Тези мисли ми минаваха през главата, докато си крачех по прашния път. И така замислен, поглеждайки за пореден път праха под краката си забелязах поредните мечешки следи пред себе си. Това ми подейства доста мобилизиращо. Стегнах крачка и се върнах към нормалната си скорост. Не след дълго бях на Парилския проход.

IMG_0015

Пред мен беше пътеката за Гоцев връх, или както мен по ми харесва – Али Ботуш. За напред в разказа смятам да ползвам това звучно и по-старо име. Плана ми беше да спя в хижа Славянка. Реално бях тук в 12:30. Истината е, че с ранно ставане от Попови ливади и стегната стъпка, изкачването на Славянка може да се направи в същия ден и да се слезе към хижа Извора. То и без това на хижа Извора няма смисъл да се ходи преди 20ч. вечерта, но това ще го обясня по късно.

Аз обаче се бях решил да стигна хижа Славянка и колкото и да ме влечеше да продължа към върха, заслизах по пътя към нея. За всеки изгубен метър денивелация ме болеше сърцето. Слизането не е чак толкова голямо, но на мен ми се стори тогава много. Но както и да е. Стигнах хижата. Бях доста сериозно изненадан. Изглеждаше повече от добре. Естествено отпред се вееше европейското знаменце в компанията на българското. Това не оставяше много за чудене, от къде са средствата за ремонта.

IMG_0017

Оставих багажа отпред и влязох вътре. Веднага в носа ми се заби апетитната миризма на пилешка супа. Мислено се облизах доста шумно и закрачих навътре. Бях се обадил предварително на хижара, така че ме чакаше. Бях посрещнат топло. От вътре (както и от вън) хижата беше съвсем нова и създаваш доста приятно впечатление. Не дочаках да си видя стаята, а веднага поръчах една студена бира с някакви солети. Опънах се вън на едни приятни масички до прилично направена детска площадка и отпих първата живителна глътка от бутилката.

IMG_0018

Идея нямам.. много ли жега беше и бирата се изпаряваше бързо, или тези бутилки са от некачествените с дупка на дъното.. Но тази определено свърши много по-бързо от колкото трябваше. Замислих се.. позачудих се… Дали да проведа експеримент с още една….

Абе.. В последния момент се отказах. Трябваше да се настаня, изкъпя и изпера. Беше късен обед и отдавна не бях имал толкова време за хигиенизиране. Веднага се нахвърлих и изпрах каквото можах. Даже започналият да намирисва не на шега полар. То имах още някой и друг ден до края, ама не се сдържах. По добре да завърша похода сравнително чист и надавам се, не много миришещ.

Скоро почти всички дрехи от багажа ми се ветреех на простора .. 

Отново приседнах на пейките от вън и скоро хижаря дойде да ми прави компания. От дума на дума се оказа, че познавам дъщеря му. Човека много се зарадва. Обсъдихме общите познати, след което го заразпитвах за хижата. Определено е правена с европейски пари, но изработката нашенска. Или по точно, на нашенски майстори. Резултата – бях настанен в една от малкото стаи, в чиято баня плочките бяха с правилен наклон и водата се оттичаше в канала сравнително добре. Повечето правели сериозни локви, а една част, най-откровено се изтичали към коридора.

Така обсъждайки хижата постепенно стигнахме и до храната. Отново се уредих с кюфтета и доматена салата с лук и сирене. За предястие – от прекрасно ухаещата пилешка супа. На плахия въпрос за чашата вино получих отново усмихнат отговор.

Хижаря се прибра да си свърши разни работи а аз започнах да разглеждам района на хижата. Надникнах в порутените и тъжно пусти кучкарници на казармата, обиколих сградата, качих се на вишката. Хижата на снимката реално е реализирана в помещенията за войниците и дежурните. В офицерските помещения има май мултимедиен център. Беше заключено и на любезното предложение на хижара да го отключи за да разгледам, дадох отрицателен отговор. Не исках да гледам компютри и техника. Предпочитах да си остана навън.

Така щурайки се из околността, дочаках да дойде вечерта и с нея вечерята. Не след дълго се отзовах с прекрасно ухаеща купичка пилешка супа пред себе си. След което на масата ми се появи порция кюфтета с доматената салатка и за моя радост голяма водна чаша с вино. Ако не друго, в тоя край не си поплюваха в размера на винените дажби. Харесва ми този подход !

След вечеря продължихме да си говорим с хазяина. Бяхме само двамата в хижата и седяхме в столовата. Оказа се , че на отсрещния склон, от където бях минал днес и бях намерил в праха на пътя следи от мечка, живеела женска с две малки мечета. Най-редовно ревяла вечер. Тъй като явно съм карък , точно тази обаче реши да пази мълчание. Мислено се поздравих, че не се бяхме срещнали днес по пътя.

Деня като цяло не беше много натоварващ. Пак искам да спомена, че при правилен разчет, може с ранно тръгване от Попови ливади да се мине през Славянка и похода да завърши в рамките на този ден. Но от друга страна ще е жалко да се пропуска тази хубава хижа. Така че всеки да си решава сам.

На мен ми беше време да спя.

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=922

2 коментара

  1. Чудесен преход сте направили! Изчетох всичко с голямо удоволствие! Благодаря за подробната информация относно състоянието на хижите.

    1. Здравейте,

      Да.. Хубаво ходене беше…
      Но това е не е края.. Остават още два дни реално. На следващия ден бе една много хубава планина, която беше изненадата за мен – Славянка. Много ми хареса. Но ако трябва да бъда честен . идея нямам защо се замотах толкова с дописването.

      Освен това след нея имаше и доста колоритно прибиране..
      Надявам се тези дни да взема да се стегна и да го довърша, че друго приключение очаква описание..

      Поздрав

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!