Е4 – Ден десети

хижа Горски Рай (до хижа Пирин) – хижа Попови ливади

31.08.2013 г.

Събудихме се сутринта и се събрахме да закусим. Човека стана и ни приготви филийки и кафе. Поговорихме си малко и настана време да се разделим. Взехме си довиждане и Фабиан отпраши напред за да търси птици в ранната утрин. Поляците събираха багаж, но щяха да го догонят. Тяхната обща цел беше вдъхновяваща – Мелник. Вино, мезета … Но да не се тръшкам. От този ден нататък, винената фея щеше да се усмихне и на мен. Но за това после.

Така.. Тук завърши кратката социална фаза на моя поход. Отново сам. Лошо няма, вече бях посвикнал със себе си, така че собствената ми компания ми допадаше.

Поех обратно по пътеката към разклона, който бях видял предния ден. С целеустремено ходене го стигнах доста бързо. Бях чел разказите на младежите преди мен и знаех, че малко след началото пътя се губи. Пътеката слиза по стръмния бряг на реката, пресича я при едни овчарници и тръгва косо подсичайки склона. Има както колова маркировка, така и с боя. В тази отсечка намирането на пътеката е безпроблемно. След това се стига до един поток, минава се през него и се изкачва на хълма от другата му страна. Тук маркировката също е доста обилна и създава в ходещия чувство на измамна увереност. Подминавайки поредната червено-бяла ивица излязох на една поляна. Е да де, ама от тук накъде? В тази част пътеката я няма и на BG Mountains. Тези преди мен са били няколко човека и  са се пръскали да търсят маркировка. Аз обаче бях сам. Пробвах в дясно по поляната, след това в ляво. Все нищо. Изгубих повече от 20 мин, но не намерих продължението. Върнах се до последната ясна и свежа маркировка и се пробвах пак. Уви – със същия резултат. Изкачих се нагоре по поляната, седнах на тревата, извадих карта и разгледах GPS-а. Ако продължавах така да губя време, имаше опасност да векувам в тази гора. Реших да измисля друга стратегия. Забелязах, че от горния край на поляната на която се намирах има пътека водеща към Бойков връх. Загледах се натам и мисля, че видях от къде тръгва. Малко си беше драпане, но после по билото на върха слизаше пътека, с която щях да засека маркираната някъде около Мъгева чешма.

Поогледах, поогледах и реших да действам по този план. Поне си бях измислил приключение. За онагледяване помествам карта на въпросното минаване с нанесени някои бележки за трасето.

Map after Pirin hut

Първоначално след края на поляната, пътеката започва да се изкачва стръмно нагоре. И тук почти веднага в началото на гората се натъкнах на стадо от поне 10 диви прасета с малките си. Не ме бяха надушили и спокойно и щастливо си ровеха в шумата. Реално това е второто животно от срещата с което съм притеснен в гората. Ако го изненадаш лошо, може да е доста агресивно, особено ако е с малки. Но тук аз идвах от долу, а стадото разполагаше поне с два бързи варианта за отстъпление, така че не се притесних много. Понечих да извадя фотоапарата и както става винаги в такива случаи, още не мръднал ръка и бях разкрит. Прасетата нададоха силно и уплашено квичане и крайно организирано и бързо се изнесоха напред в гората. Пропуснах кадъра, но случката и картината останаха запаметени в главата ми. Доста вълнуваща среща беше.

След като набере височина, пътеката започна да се движи почти по хоризонтал през една прекрасна вековна гора.

IMG_0451

IMG_0453

Реално в тази част в гората има много пътеки направени от животните, преминаващи от една ливада към друга на паша. В далечината чувах гласове на овчари, но не срещнах никой. Така че си избирах пътеките следейки, коя най-добре се придържа към направлението към което се стремя. Освен това се осланях доста и на усета си. За радост, той не ме подведе и се движех доста успешно в желаната посока.

IMG_0454

Друга екстра на гората освен красотата и, беше наличието на сериозни залежи от доста едри боровинки. Без да се бавя много, много поспирах в по-богатите на плодове туфи и хапвах с пълни шепи. Единствено притеснение в мен будеше мисълта, че и някоя мецана може лакомо също да хапва от тях и така залисани и двамата да се окажем в неприятна, определено за мен, близост. Така че се стараех да вдигам достатъчно шум, та да загатна за присъствието си. Подозренията ми се потвърдиха от притеснения глас на един от овчарите, питащ на висок глас кой е там. Като му отговорих с викове, определено се успокои. То наличието на жива душа на наоколо доста поуспокои и мен.

След известно ходене и пасане на боровинки, изскочих на едно място, където склона беше доста пясъчен и изровен от водата.

IMG_0455

Дерето, продължаващо надолу, също беше много красиво.

IMG_0456

От тук някъде пътеката започна да катери отново нагоре в посока Васильова поляна. Наклона си беше приличен, така че скоро си спомнях потейки се с носталгия за доскоро почти равната постлана с борови иглички пътека. Изведнъж една сърна притича зад гърба ми през пътеката – най много на 5 метра от мен. Изкара ми акъла. Чух тропот и като се обърнах я видях точно пред себе си. Тя с грациозни скокове избяга навътре в гората, а аз развълнуван от срещата продължих напред.

Така стъпка след стъпка излязох на въпросната поляна. За първи път през този ден бях достатъчно на високо, за да имам поглед към панорамата около мен. А тя си заслужаваше потта.

IMG_0457

То поляна е малко силна дума.. По може да се каже, че това бяха тревисти петна обградени от все по засилващ се клек. Газейки през него си дадох сметка, че трябва да намеря къде е пътеката, защото иначе рискувах да се загубя залутан между няколко големи клека, без възможност за напредване. Затова с GPS в ръка закрачих в посоката в която се очакваше да я намеря.

IMG_0458

Така лутайки се, накрая попаднах на пътеката и си отдъхнах. Започнах бавно да изкачвам конусовидния склон на върха. То на карта пътеките изглеждат убедително, но тук из клека, нещата не стояха точно така. Внимавах да не изпусна подсичащата пътека малко под самия връх. След доста катерене и пот, най накрая се оказах на нея. Повече приличаше на тясна просека в клека, отколкото на пътека. По карта моята пътека продължаваше до върха, но тъй като не видях реално подобно продължение, а и поради това, че върха е покрит с як клек, реших да не се опитвам да се кача до него. Хванах си подсичащата пътеката и скоро стигнах билото и слизането по него. От тук ми се отвори първата гледка към кулата на връх Ореляк, цел която се надявах да достигна към края на деня.

IMG_0459

Заслизах аз надолу по въпросната билна пътека. Според мен тя беше прекарана и основно ползвана от овце, така че в ниската си част беше удобно широка и сигурно щях да се чувствам доста комфортно, ако бях овца. Но за мой зъл късмет не бях. На височина обаче някъде над кръста, клоните си растяха щастливи и необезпокоявани. Що бой изядох от тях докато се провирах надолу. Но да не мрънкам – част от играта. Така излязох на една поляна в подножието на върховия конус. Тутакси се тръшнах на тревата на сянка да почина и пийна вода. До тук плана ми работеше. Сега трябваше да намеря пътеката която слизаше от поляната към маркирания път.

След като отдъхнах и утолих жаждата, станах и започнах да си търся слизането. Тъй като посоката в която трябваше да търся беше ясна, не ми отне много врем и нацелих нужната ми пътека. Отново закрачих из вековната гора. Пътеката беше видима и се следеше лесно. Скоро изскочих на един черен път, който нямаше как да сбъркам – отново бях на маркираното трасе. Това бе почти веднага потвърдено от една червено бяла маркировка на близкото дърво.

Така завърших този мой доста приятен и див обход. Не съжалявам, че го предприех. Достави ми много приятни емоции и се насладих на една прекрасна, дива, но по своему приветлива гора. Оттук съвсем скоро и без всякакви проблеми по черния път стигнах до Мъгева чешма.

IMG_0461

Скоро бях почивал, но нямаше как да не уважа тази беседка. Спрях, свалих раницата и допълних водните запаси. След като се напих със студена вода, починах няколко минути и продължих напред. Имах още път да минавам.

От тук пътеката се отделя от черния път и през една поляна навлиза в гората покрай едно доста величествено дърво.

IMG_0462

В гората пътеката се следва лесно. Реално тук има няколко пътеки, защото има ливади и пътеките са направени от преминаващите стада животни. Както е описано в материала на хората минали преди мен – пътеката преминава основно от от северната страна на билото, като само един от върховете го заобикаля южната. Като цяло маркировката е добра. Единствено при преминаване от южната страна наистина е по трудно да бъде намерена. Определено е по-ниско от там, където младежите са я търсили. Аз я намерих, но явно там почти не се ползва защото е много храсталясала и почти не може да се следва. Не си заслужава труда да се търси. Моя съвет е да се придържате към някоя от пътеките близки до билото. Аз се върнах там. Мястото където пътеката се връща към северния склон се вижда ясно, а и на билото има дървета с маркировка. Реално там е нещо като ливадка, където бях изненадан от две доста едри кучета. Те подходиха приятелски и след като се усетиха че съм от хората, обичащи да ги чешат зад ушите, се скупчиха доволно около мен, търкайки ми се в краката. След малко се появи и един овчар със стадо овце. Поговорихме си много приятно. Направих му комплимент за кучетата, след което се заговорихме за диви животни. Оказа се, че него най го тормозят вълците. Но както и овчаря от Рила пострадал от мечка, и този не таеше злоба към вълчето племе. Приемаше случките като нормална част от това с което се занимава. Разговора беше много сладък и аз поостанах доста, но в крайна сметка трябваше да вървя. Почесах за последно косматите разбойници, сбогувах се с овчаря и продължих напред. Не след дълго започна едно средно стръмно слизане през сечище, което накрая опира до дърварски път с доста изсечен ландшафт. Като се излезе на пътя напред има един хоризонтален път и един който леко слиза надолу. Трябва да се избере леко слизащия. В дъното му на отсрещния край продължава пътеката. Според мен, тя си е минавала и по неговото трасе преди да бъдат изсечени дърветата и превърната в път. Но аз открих това по трудния начин. Хванах хоризонталния и излязох доста високо на отсрещната страна на сечището. След това се запрепъвах надолу в търсене на маркировката.

От тук тя се следва лесно. Пътеката е хубава и ходенето приятно. По едно време се излиза на една малка полянка, където починах и пих вода. Намирането на продължението от полянката обаче е малко по-трудно. Маркировката трябва да се търси напред и на ляво от мястото където се излиза на нея. Има я, и от там нататък до чешма Суваята няма проблем.

IMG_0464

След поредното подновяване на водния запас започвам да търся пътеката. Тук естествено има трик. Пътеката е доста сериозно маркирана, но трудно се намира къде тръгва. Трябва да се застане с гръб към чешмата и да се слезе 50 метра надолу по дерето където се оттича водата на чешмата. Гледа се на десния склон. Няма начин да се пропусне. Има много яка маркировка. От там пътеката върви в гората.

IMG_0466

Тук някъде ме размина един човек на катър. Поздравихме се и той с усмивка ме ободри, че Ореляк е близо. То и аз да бях на катър, щеше да ми се струва близо. Направих се, че му вярвам и благодарих, но по карта знаех, че имам още доста.  В гората попаднах и на няколко много интересни дървета, но ще се старая да не прекалявам с фотоси на тази тема. Но пък и не мога да се въздържа да не постна няколко…

IMG_0472

По едно време се пресича една малка полянка. При нея няма проблем, пътеката излиза от срещуположната страна и продължава отново в гората. Ходенето е много приятно.

IMG_0478

IMG_0480

Така изкачвайки се, пътеката излиза на една тясна и дълга поляна, разположена нагоре по склона. Тук маркировката се губи и трябва да се търси някъде в горния десен ъгъл на поляната, и от там нататък пътеката от към маркировка е безпроблемна.

Скоро излязох от гората и пред мен се откри първия сравнително близък панорамен изглед към Ореляк.

IMG_0482

Тук вече пътя минава през открита местност и изгледите са доста по мащабни. На следващата снимка ясно се вижда как минава пътеката и как набира височина към върха.

IMG_0483

А ето и няколко панорами показващи гледката в страни.

IMG_0485

IMG_0487

Така попивайки гледките около себе си неусетно набрах височина и скоро вече гледах кулата съвсем близо пред мен.

IMG_0491

След като я подминах, закрачих напреки през една голяма ливада. Към края и реших да седна да почина. Сядайки забелязах две грабливи птици, които си играеха над скалите във въздуха. Беше много красива и забавна гледка и аз прекарах доста време съзерцавайки ги. Жалко, че французина Фабиан не беше сега с мен. За него това навярно щеше да бъде едно много интересно представление. Даже едни хора слизащи с кола от кулата спряха и излязоха на пътя над мен да ги гледат. Когато птиците се скриха реших да тръгна към Попови ливади. За целта трябваше да повървя малко по пътя и минах покрай въпросните хора. Те услужливо ми предложиха да ме закарат до долу, но научен от грешките си, отказах бързо но учтиво и продължих напред. По пътя се ходи докато се стигне една долина с далекопровод. На един ляв завой пътеката се отделя стръмно надолу към някаква къщичка. Доста дълго време върви покрай далекопровода, като накрая има едно не много приятно слизане към Попови ливади. Доста стръмно и хлъзгаво.

На хижата ме посрещнаха много топло. После се оказа, че наемателите май са нови. Освен мен в хижата имаше още една двойка, която си приготвяше храна навън на масите. Аз веднага се осведомих дали има нещо за хапване и след кратък разговор  постигнахме споразумение за три кюфтета, салатка и порция пържени картофи. Докато човека ги приготвяше, отидох да се изкъпя и изпера. Имаше топла вода и аз блажено и се насладих. Тук беше реализирана идеята, която бяхме обсъждали с хижарите на хижа Македония. Газов бойлер с газова бутилка. Работи си идеално. И не искаха допълнителни пари за екстрата.

Скоро чист, избръснат и гладен бях на масата навън. Храната ме чакаше и аз плахо попитах дали има и някоя чаша червено вино. Човека искрено се зарадва на моя въпрос и обясни, че имал. Едно много хубаво вино.. от неговото… Хубав човек. Наля ми една пълна водна чаша и аз усмихнат захапах първото кюфте. Беше вкусно а и виното надмина скромните ми очаквания…

Какво повече може да иска от живота един пътешественик по Е4.

Хапнах доволно и щастливо. Допих виното и реших да си лягам. Попитах човека за закуска и получих утвърдителен отговор. Даже ме попита не искам ли нещо от магазин. Утре сина му щял да се качва рано и той беше готов да му поръча да ми донесе каквото искам. След кратки проговори се предадох и поисках пакет обикновени вафли. Малко ми беше трудно да му обясня, че искам точно обикновени а не Мура или Морени. Най-прости вафли Боровец.

Разделихме се много приятелски и след като включих телефоните да се зареждат си легнах. Май заспах моментално

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=896

1 коментар

  1. Здравей! 🙂 Миналата година като тръгнах по Е3, пътеписа ти бе готов само до Котел. Тази година атакувам Е4 и финала пак липсва. Има време до събота – 3-4 дни… и се чудя можеш ли да ми пратиш трака си, ако го имаш. Знам че няма много време, но пък тази година имам машинка. Не че не сме се оправяли и без нея де… 🙂 но мерси 😉

Вашият отговор на Пламен Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!