Е4 – Ден осми

хижа Яворов – хижа Вихрен

29.08.2013 г.

Станах рано. Днес ме очакваше ден с доста изкачване.

Хижара беше свестен и суров, макар и мрачен тип и вече беше в кухнята. Това осигури вкусна закуска и кафенце. Хубаво начало на деня. След като закусих, нищо друго не оставаше освен да тръгна по маршрута. Времето беше прекрасно, само за ходене. Панорамата пред мен беше окъпана в слънце.

IMG_0337

Очакваше ме дълго изкачване до билото. Не се изненадах, когато пътеката започна да набира стръмно височина. Явно не се различаваше много от вчерашната. Но пък беше доста красива.

IMG_0338

Така, тя ме отведе до едно паднало дърво, надвесено над нея като порта. Може би това бяха дверите към високата част на Пирин и различни горски духове бдяха над тях, недопускайки нечестиви туристи да преминат неговите граници.

Макар че … едва ли. Аз минах и никой не ме спря. А може пък и да имаме различни критерии за грехове с горските създания. Знам ли.

IMG_0339

Но като се замисля, май те ми изпратиха и изпитание. Продължавайки нагоре започнах нещо несвойствено да се задъхвам. Зачудих се, поспрях и се замислих. Реших да си замеря пулса. Странно – сърцето ми биеше неравномерно. На 3-4 удара като че пропускаше един. Ха сега …

Зачудих се какво да правя. Регулирах и успокоих дишането. И тъй като идея нямах какво става, лапнах един нитролонг от аптечката. Само това и нитроглицерин имах като за сърце. Определено не бях за нитроглицерина, така че заложих на втората възможност. А и като лекарство, дори и да изсмуча една таблетка без причина, нищо нямаше да ми навреди. Видях че по-нагоре има нещо като заслон и с бавни стъпки, взирайки се в себе си, стигнах до него. Така се оказах на заслон Бункера. Симпатичен заслон, но като се сметне близостта с хижата и ясната пътека натам, малко вероятно беше да го предпочета за преспиване.

Така… Свалих раницата и приседнах да почина. Стараех се да регулирам дишането и започнах да се заслушвам в тялото си. Уж се чувствах сравнително добре. Мерих пулса – добре. Отново нормален и равномерен.

В това време от долу се зададе чужденеца. Поздравих ме се и той в добро темпо продължи нагоре. Аз постоях още малко и след като видях, че нещата изглеждат нормално, сложих раницата и го последвах.

Отначало крачех бавно и си мерих пулса често. Нищо необичайно. Скоро вдигнах леко скоростта – пак добре. Походих малко с това темпо и като видях, че се чувствам нормално, подкарах пак на пълна мощност. Какво беше това – идея нямам. Повече не съм имал подобни проблеми през похода.

Постепенно с изкачването се отвори гледка към долината и Рила. Нима вчера бях някъде там долу, а преди два дини на планината отсреща ?

IMG_0342

Минах през Суходолското езеро. Много приятно местенце е. Определено се подадох се на чара му и извадих апарата.

IMG_0343

А с набирането на височина, панорамата ставаше все по възхитителна.

IMG_0345

Скоро излязох на един ръб, който водеше към основното било. На снимката ясно се вижда пътеката с коловете. Вече бях близо до билото.

IMG_0346

Почти през цялото изкачване виждах фигурата на чужденеца пред себе си, но в тази отсечка го изгубих. Помислих, че явно е дръпнал напред. Реших да дръпна и аз. И така дърпайки, не след дълго се оказах на основното било до кръста на връх Разложки суходол.  Тук реших да почина малко и да оставя краката си да подишат на тревата. Тъкмо бях изул обувки и опънал чорапи на припек, гледам чужденеца се задава по пътеката. Идея нямах къде съм го задминал. Пак се поздравихме с усмивка и той продължи напред. Аз си сложих раницата като възглавница и полегнах на тревата блажено.

След като починах, реших че трябва да отида да видя кръста и естествено да го снимам.

IMG_0349

След което се обърнах и заснех, това което ме очакваше напред.

IMG_0350

И тук вече, след като бях набрал височина, ходенето се превърна в чисто удоволствие. Деня беше идеален а наоколо нямаше никой, който да смущава спокойствието и тишината. Само чужденеца, но той пак се беше запилял на някъде. Във всички страни се откриваха шеметни гледки, а времето просто нямаше как да е по-добро. Това ме накара да забравя вчерашния, не много приятен ден и да изпитам отново тръпката от приключението.

Постепенно наближавах най-високата точка за деня – връх Вихрен, който се изправяше със своята масивна мраморна пирамида в далечината пред мен.

IMG_0354

Но преди това предстоеше Кончето. А за да тръгна по кончето, първо трябваше да стигна до едноименния заслон. Така че крачех стегнато напред  и скоро го видях да се очертава на фона на небето.

IMG_0356

Реших да отида до него и да си направя кратка почивка на площадката отпред, но понеже подухваше предпочетох да спра малко по-долу. Традиционно се излегнах, ползвайки раницата като възглавница, мърдайки щастливо пръстите на голите си крака. И нещеш ли – по пътеката от долу се показа физиономията на чужденеца, с който непрекъснато се разминавахме днес. Къде ли пак го бях задминал. Скоро предстоеше да разгадая тази мистерия.

Поздравихме се и се заприказвахме. Оказа се французин с типично френското име Фабиан. Черпих го от едни много вкусни чаени бонбончета за смучене, подарени ми още в София от една позната. Да си призная, смуках ги почти през целия път и съм доста признателен за подаръка.

Та почерпих Фабиан с няколко бонбончета и разговора потече вече на по-приятелска нотка. Оказа се, че е любител орнитолог. Извади и ми показа книгата, която листеше и предния ден в хижа Яворов. Оказа се книга за птиците. Реално той се вреше по цепките и с бинокъл търсеше различни птици. Това обясняваше непрекъснатите изчезвания и появявания отново зад мен. Фабиан с радост ми сподели, че е видял белоглав орел – птица с размах на крилете около 2 метра. Попита ме дали не съм го видял и аз и трябваше да си признавам, че хич не съм го забелязал. Очертавах се като орнитологичен профан. Какво да ме правиш.

След като поговорихме, младежа реши да разгледа заслона. Намъкна се вътре и го огледа основно. Аз си седях отвън и съзерцавах страхотните гледки от мрамор, синева и простор.

IMG_0359

Като свърши с огледа на заслона, французина реши да тръгва. Аз също бях починал и взех да се обувам. В това време от към Кончето се зададе организирана група. Един водач водеше групичка от двама, трима чужденци вързани с въжета. Пълна класика – седалки, карабинери. Само нещо въжетата бяха тънки като връзки за обувки. С Фабиан се спогледахме и се засмяхме. Зачудих се, какво ли би издържало едно такова въже ако някой политне надолу.. Но знам ли.. Може да е някоя технологична новост, която не познавах.

Младежа тръгна по ръба по който бяха дошли, а аз понеже си лежах по-долу, реших да тръгна по пътеката с идеята тя малко по нататък да ме изведе на ръба – да не се връщам.. Е, да.. ама не.. Тя започваше да подсича склона с явна решителност. След малко съзрях началото на въжето на кончето някъде на 50-тина метра нагоре над мен. Така става то, когато човек се прави на тарикат. Сега какво да правя.. Да се връщам – ми никак не ми се искаше. Поогледах се, поослушах се и задрапах по склона нагоре към ръба. А той стръмен.. Яко катерене падна а и тази раница никак не го правеше по комфортно. Но целеустремен и непоколебим, скоро излазих на билото дишайки като компресор. А горе гледам Фабиан, удобно облегнат на един камък, гледащ хилейки се предложеното от мен шоу. Успокоявайки дишането се засмях, свих рамене и му обясних, че е било грешка в навигацията .. Засмяхме се този път и двамата и тръгнахме заедно по Кончето. И тук помествам снимка на моя неочакван спътник в героична стойка на това легендарно за туристите място.

IMG_0364

По Кончето разминахме още една група организирани туристи и скоро се отзовахме на края на въжето. Аз бях решил да направя целия ръб до връх Кутело. Обясних го на французина и той веднага изрази готовност да дойде с мен. Така продължихме нагоре по ръба. На Кутело-I срещнахме още един младеж – нашенец. Оказа се голям сладур. Запален моторист и планинар. Решил да хване хубавото време и да покара мотоциклет. Така стигнал до хижа Вихрен и решил да качи върха. Нищо че по дънки и не с много подходящи обувки. Много ми хареса като дух и подход. Реално той вървеше по обратен на нас маршрут. По-рано беше изкачил Вихрен и сега, след като слезеше до прямката, щеше да се върне към хижата покрай Казаните. Стигнахме до мястото, където пътеката започваше да слиза надолу. Той реши да ни изчака там и приседна на един камък. Ние с Фабиан се запътихме към Кутело-II. Там свалихме багажа и се заоглеждахме съзерцавайки прекрасната панорама от върха. И някъде мисля, че по двата Кутела съм направил следната много показателна снимка на Фабиан – листещ настолната книга на орнитолога.

IMG_0365Естествено не се сдържах и направих няколко снимки във всички страни.

IMG_0366

IMG_0368

IMG_0369

Като гледам, разказа за този ден май ще е изобилства със снимки, ама пусто.. Няма как да се удържа. Прекрасен ден, прекрасно време, прекрасно място.. Как да не го споделя !

Така снимайки се обърнах към французина и го видях в типична ловна поза. Веднага натиснах бутона за снимка.

IMG_0370

След като единия се наснима, а другия нагледа на птици, решихме че е време да продължим към грамадната мраморна пирамида срещу нас. Върнахме се при младежа, чакащ до пътеката. Преди да прибера фотоапарата направих една снимка на следващата ни цел – връх Вихрен.

IMG_0372

Както се забелязва бяхме почти на същата височина както връхната точка. Предстоеше ни обаче да слезем до прямката долу и да изкачим върха. На снимката хубаво и ясно се забелязва от къде минава пътеката нагоре.

След като прибрах фотоапарата тримата заслизахме надолу. Фабиан въоръжен с щеки бързо изчезна напред. Ние с младежа разговаряйки, слизахме след него. От дума на дума стана ясно, че преди да се качи тук е намерил и снимал еделвайс под Вихрен.Обясни ми, че на зеленото петно в ляво от пътеката на горната снимка имало много. Когато бяхме долу, даже ми посочи по точно мястото, след което се разделихме топло и той се отправи по пътеката за хижа Вихрен. Аз казах на Фабиан, че ще си търся еделвайса и той се заизкачва нагоре към върха. Стигайки на посоченото място, свалих раницата, извадих фотоапарата и закрачих като землемер из полянката. Преди години с Пешо и Боян пак изкачвахме върха от към тази страна. И тогава търсих еделвайс, но безрезултатно. Сега се надявах да имам късмет и да откъсна своето виртуално цветенце, но уви. Колкото и да се взирах като хищна птица във всички посоки, следа от еделвайси нямаше. Единственото предположение беше, че като са ме чули да идвам са се изпокрили. С цел да изненадам по глухите им събратя, реших да разширя сериозно периметъра на търсене. Но явно и днес не ми беше писано да снимам еделвайс. Нищо. Над 40 минути обикаляне и взиране с нулев ефект. Беше време да приема поредното си поражение. Излязох отново на пътеката, прибрах фотоапарата и се завлачих тъжно към раницата. Намерих само две изоставени пластмасови бутилки за вода. Да се чудиш кой идиот ги е оставил. Събрах ги, смачках ги за да заемат по-малко място и ги натиках под капака на раницата. Щях да ги хвърля в хижата. Скоро вече отмятах крачка след крачка нагоре към върха. За катеренето нямам много какво да пиша. След известно време и съответния брой крачки бях там. Горе ме чакаше стандартния митинг от туристи снимащи се на металното съоръжение. Направо си беше опашка. Дръпнах се на страни по ръба на върха към по-кротко и спокойно място. Странно, много малко хора използваха случая да се разходят по този красив връх. Всички явно го олицетворяват с табелката и металната конструкция.. Като се замисля.. Май за 40-тината минути, които се излежавах и съзерцавах околността, бях единствения.

Обаче, никак не се изненадах, когато съзрях от нищото да се материализира французина и да се отправя по пътеката надолу. Викнах го и му махнах с ръка. След дружеския отговор го загледах как припка с щеките надолу по склона. Май трябваше да преразгледам отношението си към това планинарско пособие. Никога не съм изпитвал нужда да ги ползвам през лятото. Винаги съм ги свързвал със зимата, но сега гледайки скоростта на слизане се замислих.

Излежавайки се така на раницата си, реших все пак да направя една снимка на върха. За фотодокументалистиката. Не ми се ходеше на опашка пред табелката, затова хванах пилона в далечината. Нагласих фотоапарата на един камък и заех почти героична поза.

Ха-ха.. Голям съм майтап на тази снимка.

IMG_0373

След това се отпуснах отново на раницата и зареях поглед в гледката пред мен, а тя си заслужаваше съзерцанието.

IMG_0375

Починах и колкото и да не ми се искаше, трябваше да слизам надолу. Бих останал да позяпам още някой и друг час, но се притеснявах, че е отпускарски сезон а нямах резервации за хижата. Така че трябваше да се откъсна от магията на върха и да заслизам надолу. На фона на Фабиан направо си слизах паралитично бавно. Затова не случайно в мислите ми започна да се върти идеята за едни едни щеки. Май определено помагаха при слизане надолу.

То, че сравнено с французина се влачех – факт, ама на фона на масата слизащи си бях доста бърз. Разминах доста хора, докато някъде по средата на слизането попаднах на един баща с куцукащ младеж. Бедния си беше изкълчил глезена. Предложих да го намажем с Волтарен. Бащата се съгласи и се наложи да си вадя аптечката. Намазахме внимателно контузения глезен, след което отново продължих надолу. Надявам се да съм му помогнал на юнака. Мъжко момче беше, куцукаше мълчаливо надолу и хич не хленчеше. А със сигурност го болеше.

Продължих да слизам към хижата, която вече се виждаше съвсем близо под мен.

IMG_0379

Така без повече премеждия се отзовах долу. И естествено се натъкнах на Фабиан пиещ блажено бира на масичките пред хижата, разговаряйки си с един младеж и една девойка. За кой ли път днес се поздравихме и аз устремно се отправих към хижата да видя къде ще спя. Намерих хижара и за мое успокоение се оказа, че места има. Заведе ме в една стая с доста легла до едно от които забелязах багажа на французина. Явно съдбата ни бе този ден да сме заедно. Вече успокоен и настанен се отправих навън за моята съживяваща бира. Взех си едно Пиринско студено за да съм в тон с обстановката. Отпих жадно първа глътка и се загледах мечтателно към планината. Прекрасно отпускане.

След малко французина заедно с младежа и девойката дойдоха при мен. Двойката се оказа от Полша. Усмихнах се широко – това ми напомни, вече уви отдавнашните пътешествия и престой в тази страна. Поздравих ги на полски и се заприказвахме. Стана дума за Е4 и младежа ме заразпитва за това какви карти ползвам на телефона. Обясних му. Оказа се, че и той си е свалил BG Mountains, но търсеше карта на Гърция. За негов късмет в телефона имах една – единствената на която намерих маркирани и означени Е4 и другите европейски пешеходни маршрути минаващи през Гърция. Дадох му я и той много се зарадва. Оказа се, че те смятат да ходят да спят нагоре по езерата. Бяха доста добре екипирани, така че явно знаеха какво правят. Така се разделихме. Аз веднага се завтекох към банята. Къпането с топла вода си е лукс и не бива да се изпуска.

Вече чист, изпран и освежен предложих на Фабиан да го заведа до Байкушевата мура. Още повече, че наблизо е и хубавата кръчма преди хижа Бъндерица – до палатковия лагер. Той се нави и закрачихме по асфалта. Малко започна да се притеснява, като откри, че дървото явно не е толкова близо, колкото предполага. Но скоро стигнахме. Не се сдържах да публикувам снимката му на стълбичките пред мурата.

IMG_0380

Байкушевата мура видимо го впечатли. Описах му историята и че това дърво реално е връстник на нашата държава. Като се замисли човек.. Ако можеше да разказва спомени… Доста интересни разказчета сигурно щяхме да чуем.

След това бързо стигнахме до кръчмата и хапнахме доста вкусно. Замислихме се, дали да си разделим бутилка вино, но като цяло във винената листа нямаше нещо с което да изненадам приятно един французин. Пък и в името на ранното и бодро ставане на другата сутрин се ограничихме само с по още една бира.

На връщане минахме по пътека в сгъстяващият се здрач. Доста по бързо е.

Като се прибрахме в хижата Фабиан отиде също да се изкъпе, а аз си дадох телефона да се зареди колкото е възможно на единственото място за зареждане на телефони – в кухнята. Докато чаках вън, си взех една газирана вода и приседнах на пейките. В столовата на хижата се разиграваше фолклорна програма. Имаше някаква организирана група и ракията се лееше сериозно. Освен това се играеха здраво хора.

По някое време една групичка излезе и седна на пейките на съседната маса отвън. Заприказвахме се. Единия мъж имаше някакви проблеми и ме попита за аспирин. Бах запасен, така че му дадох. Тръгна да ми плаща, на което се изсмях весело. Заразпитва ме накъде отивам и като чу, че планирам другата вечер да съм на хижа Пирин, ме посъветва да не го правя. Била много мръсна, с бълхи и въобще с доста проблеми. Каза, че съвсем близо до нея през едно мостче имало доста по добра хижа. Каза и името, ама аз на часа го забравих. Благодарих за съвета и реших, че ще преценя на място.

Хората се прибраха а французина се появи от банята. Още по-рано през деня бяхме установили, че за следващия ден имаме еднакви маршрути. Сега се разбрахме на другия ден да тръгнем заедно, след което младежа отиде да спи, а аз останах още около час да изчакам телефона да се зареди максимално.  Накрая си го прибрах от кухнята и отидох и аз да легна.

Така свърши един дълъг и хубав ден, който отми горчивия спомен от предишния.

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=798

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!