Е4 – Ден седми

хижа Предел – хижа Яворов

28.08.2013 г.

Днес можех да се наспя. Чаках Краси със шапката и нямаше къде да бързам, така че мързеливо се излежавах в леглото, докато накрая реших да се надигна да закуся.

Когато изпълзях, вън грееше слънце. Настаних се на масичката на двора и си поръчах закуска. Беше от типа комбинирани – саламче, кашкавалче, доматче, чушчица и т.н. Никак не си падам по подобна закуска, но тази беше вкусна. Така че предъвквах меланхолично и разглеждах картите. Общо взето набелязах маршрута до края и  като поразгледах видях, че спанетата ми май щяха да бъдат само по хижи. Реших да си оставя палатката . Шалтето и спалния чувал ми даваха автономност без комфорт, така че не беше голяма драма. Вече беше пробван похват.

Докато се занимавах с това, мокрите ми дрехи и най вече обувки се съхнеха на слънчевите лъчи. Реално още от вчера бях закачил всички батерии и телефони да се зареждат, така че вече бях напълно възстановил енергийния си запас.

Обед наближаваше и аз постегнах багажа, защото очаквах Краси вече да се появи. Отпуснах се отново съзерцавайки хубавата градина и зачаках. Не ми се наложи да го правя дълго. Чух звук на кола и след малко Краси и Ваня се появиха. След топлите поздравления, получих пратката състояща се от шапката на Кольо и едни очила. Очилата обаче реших да ги върна. Не обичам да ходя с очила. Променят ми цвета на света който виждам, а това не ме кефи много, много. Предпочитам да си го гледам в оригинал. Но на шапката искрено се зарадвах.. Веднага я нахлузих да я пробвам. Идеално ми пасна и макар да не беше моята любима загубена шапка, веднага ми допадна и до края на похода ми служи вярно и добре.

Краси и Ваня седнаха на масата и си поговорихме доста сладко. Те пийнаха по нещо – не си спомнам кафе или чай беше и след това решиха да тръгват. Преди това заедно с хижаря обсъдихме стигането до хижа Яворов. Той компетентно се изказа, кой разклон от пътя да взема.

Ставайки от маста си представих влаченето по пътя с това натоварено движение и като си спомних на Ком-Емине, как с Пешо се промъквахме по пътя с риск за живота реших, че това упражнение не ми се прави повече. Но тук допуснах най-голямата грешка от похода. Грешка, която винаги ще ми носи горчив привкус като си спомня за нея. Реших Краси да ме хвърли до разклона и да избегна гадното озъртане по пътя. В това решение не виждам никакви негативи. Грешката  беше, че не седнах над картата да сметна до къде точно да ме хвърли, а се доверих на хижара, който обясни на Краси къде започва пътеката. Аз уж гледах GPS-са ама понеже нещо се бях отпуснал и докато се ориентирам какво гледам се оказах доставен някъде около голф клуба на Банско. Бе то ми се видя, че доста пътувам с колата, ама пусто. Защо не седнах да погледна карта, GPS-а. Доста тъпо от моя страна.

Но както и да е. Оказах се на това място, около голф-клуба. Но там имаше табели с посока към хижа Яворов. Вярно, маркировката беше жълта. Това малко ме смути но закрачих по нея. Пак без много, много да гледам картите. Абе. Като цяло се държах като глупак.

С Краси и Ваня се разделихме топло. Аз им благодарих много и поех нагоре. След като излязох от по-цивилизованата част, пътеката почна да се вие през открито храсталясало пространство – като цяло много приличаше на такова, преживявало пожар.

След него Пътеката навлезе в гора и започна да се изкачва доста стръмно нагоре.

IMG_0331

Като цяло, след слънчевия преди обед, времето вече беше доста сумрачно. Очаквах всеки момент да завали. Е.. Какво толкова. Пак щях да се мокря. А пътеката продължаваше стръмно да катери, но понеже ме и награждаваше с хубави гледки, не ми беше неприятно.

IMG_0333

Така скоро преминах покрай един стар изсъхнал бор. Кълвачите, а може би не само те,  го бяха надупчили като многократно перфориран билет за транспорта. Доста интересна картинка беше.

IMG_0335

Пътеката минаваше през стара борова гора. В по-равните си и също така редки участъци, беше застлана с борови иглички. Много обичам такива участъци. Някак ти е меко под краката и въздухът е пропит с аромата на смола.

IMG_0336

Така напредвайки нагоре, скоро между дърветата видях да се белее постройка. Не след дълго бях там. Оказа се старата хижа Яворов. Пих вода и се зачудих. Че качването беше много стръмно – беше.. Но аз се бях подготвил за много по-дълго ходене. А сега се оказа, че почти съм стигнал – нещо не се връзваше. Отдъхнах за малко и се отправих към новата хижа. Когато стигнах намерих хижара и се настаних. Докато се регистрирах се заприказвахме и той ме попита от къде идвам. Казах – Предела. Той попита за колко време съм взел разстоянието. Не бях гледал часовник, но казах ориентировъчно. Човека ме изгледа и каза, че не му се вярва. Това съвсем ме накара да се замисля. Обясних че приятели са ме хвърлили до някъде с кола.. Качих се в стаята, оставих багажа, взех картите и слязох да хапна. На масата вече с бира в ръка се зарових по внимателно и видях станалата грешка. Направо ми идваше да викам от яд. Бях пропуснал резервата Баюви дупки. Едно красиво и вълнуващо преминаване, както всички преди мен бяха споделяли. Направо настроението ми се срина.. Бирата започна да ми горчи и ми се отяде. Идеше ми да грабна шапката, бутилка вода и да се върна обратно за да си мина маршрута. Естествено порива беше глупав, но истински. Овладях го и се замислих колко късогледо не бях реагирал по-рано и навреме. Още долу с тази жълта маркировка.. Ако бях отделил малко повече време да видя защо е такава, можех да хвана Краси да ме върне на правилното място.

Абе.. Като цяло – голяма издънка. Умирах си от яд и мрачно чоплех поръчаната от мен храна.. Нямаше какво да правя. Пред мен бяха два варианта – или да се върна обратно и на другия ден да си дойда по маршрута, или да приема издънката и да продължа нататък. След обмисляне се спрях на втория вариант. Резервата остана за друго идване.

И тук просто искам да спомена като съвет – когато имате някакъв план – следвайте го. Вслушвайте се в хората, които авторитетно ви дават съвети и с гласове на експерти ви обясняват как стоят нещата. От техните думи може да извлечете полезна информация, но не ги приемайте за чиста монета. Следвайте си плана. Нека новата информация ви помогне да го огледате и премислите от други ъгли, но не се отказвайте от него. Той си е ваш, той чертае вашето приключение. Отклонявайте се от него само при много сериозни и основателни причини. Мисля, че този мой ден трябва да ви е пример за това.

След като се нахраних се качих в стаята, изкъпах се, изпрах и легнах да почета. Имах няколко книги на телефона. Така в мързелуване, яд и самообвинения премина следобеда и дойде време за вечеря.

Слязох долу с мрачна физиономия. Поръчах нещо и бира. Докато я отпивах забелязах един мъж с вид на чужденец, който също посръбваше бира листейки дебела книга за птици. Сетих се, че идвайки към хижата го бях видял да листи същата книга излегнат на един шезлонг пред нея. Не че грееше слънце…

Прииска ми се да го заговоря. Явно беше сам, ама настроението ми беше толкова скапано, че се отказах. Вглъбих се в собствените си мрачни мисли. След като хапнах се качих в стаята, позяпах безцелно телевизора и накрая заспах. Утрешния преход щеше да бъде дълъг.

Така завърши най-скапания ден от похода ми. Ден, който хвърля сянка на цялото мероприятие. Но като цяло реших, че едно приключение има както своите звездни моменти, така и своите минути на срам, объркване и грешки. Това си е част от него и човек трябва да го приеме.

Е.. Поне имах шапка…

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=748

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!