Е4 – Ден шести

хижа Македония – хижа Предел

27.08.2013 г.

Спах добре. Събудих се нормално към 7. След утринния тоалет и събирането на багажа ме чакаше превъзходна закуска с пържени филийки и домашно кисело мляко. Мнооого вкусно. Млякото направо си беше страхотно. Деня започна повече от идеално. Времето беше слънчево – таман за ходене.

Разделих се топло с хижарите от х. Македония. Много приятни хора. Жалко, че имам гадния навик да не снимам много хората по пътя. Бих искал да сложа една снимка с тях. Определено трябва да преосмисля това си поведение.  Препоръчвам на всеки, който има път към тази част на планината да си планира престоя там. Няма да съжалява.

А… И да не забрави да си поръча кюфтета !

Поне като тръгнах се обърнах и направих една снимка на хижата.

IMG_0311

От тук ме очакваше едно доста стръмно изкачване към връх Юмерджик – Герман. В едната карта е с едно име, в другата с друго. На долната снимка не е върха, а е една хубава панорама направена след края на най-стръмната част на изкачването. Или поне така си спомням.

IMG_0312

След като се мине върха, човек се оказва на едно много приятно тревно било. Ходенето по него е сравнително лесно. Има изкачване и слизане, но като цяло денивелацията не е много голяма. А билото е доста широко и позволява да се ходи без много, много да си зяпа човек в краката. Пътеката е добре маркирана, но и ясно си личи в тревата.

IMG_0313

Друго предимство на това високо и сравнително равно било беше наличието на покритие. Така внезапно ме сепна позвъняване от един приятел – Краси Гюров. Оказа се, че на другия ден пътува на почивка в Банско. Звънеше да пита имам ли нужда от нещо. Направо удар в десетката. Обясних му, че ще спя на Предела и ще съм адски щастлив ако ми донесе някаква шапка. Краси не е човек отдаден на идеята за планинарска екипировка и мисълта, че трябва да купува шапка видимо го притесни. Тогава аз задвижих манипулативния си ум и започнах да организирам мащабна акция по доставката на шапката. Тя бе свързана с ред телефонни разговори проведени почти в движение, благодарение на лекия и приятен терен за ходене.

IMG_0315

Като начало звъннах на Боян и го облъчих с идеята да отскочи с колата до някой спортен магазин и точното описание на шапката от която се нуждаех и се надявах да купи. Не че беше възхитен, ама къде ще ходи човека. Казах му да задържи малко, защото ми предстоеше да извадя основния си коз. Звъннах на Кольо – близък приятел и основен двигател на Ekipirovka.com – Екипировка за планина, алпинизъм и катерене. След като му изложих проблема, последва кратко замисляне и в неговия експедитивно-лаконичен стил ми каза, че точно моята шапка била в момента в багажника на колата му. След като го разпитах подробно за ширина на периферия, материя и куп други въпроси на които той отговори стоически, накрая се усмихнах доволно. Проблема ми беше решен. Единствено оставаше да срещна шапката с транспорта. Кольо се ангажира и с тази задача и аз бях спокоен, че няма начин да не бъде доставена. Много съм му благодарен.

Докато се занимавах с организацията, не бях забелязах че синьото до скоро небе беше отстъпило на напора на идващите облаци. От слънчевия ден не бе останало много. Реших да не му обръщам внимание. Ако щеше да вали… ми щях да се мокря.

IMG_0317

Макар и мрачен, Пирин вече беше право пред мен. Осъзнавах, че днес ще напусна третата планина в похода си. Четвъртата запълваше все повече хоризонта ми.

IMG_0318

И някъде тук срещнах един овчар. Пасеше не малко стадо овце. И той милия, подивял като мене, невидял жива душа от сума време с радост ме заговори. Аз се поспрях и след като разменихме дежурната информация кой от къде е, поведохме оживен разговор за овчарство и стада. Оказа се, че той работи на надница. Въртят се с ортак по няколко дни горе. Реално стадото е на друг чорбаджия.

Човека ме помоли за една цигара, че неговите били в кошарите а много му се пушело. Но за съжаление аз като върл непушач го разочаровах. Май трябва да си сложа един пакет цигари в раницата – специално за фонда посветен на овчарите.

Така от дума на дума стигнахме и до мечките. Той ми обясни че предната нощ мечка му била изяла две овце, ей зад онзи рид. Там били и овчарниците. Мечката живеела на склона. Но в думите му нямаше нито яд, нито злоба. Каза, че това са си нормални неща, какво да се ядосва.

Погледнах аз към въпросния рид, а той ей го на, на една крачка. Малей… Дано мечката открие десетте разлики между мен и овцата. Плюх си три пъти през ляво рамо и три пъти в пазвата и тръгнах да минавам покрай мечешкия рид. За мой късмет мечката явно бе имала неотложна работа в други краища на планината и никаква не се видя. Благодарен съм и.

Така стигнах под връх Капатник. Преди изкачването нагоре, реших да почина и оставя малко краката да пошават голи по тревата. Приседнах, подпрях се на раницата и се отпуснах. Минаха десетина минути и започна кротичко да ръми дъждец. Ха сега.. Скочих, обух се и метнах раницата. Ръмеше леко, така че за момента реших да не вадя дъждобран. По баира нагоре опънах една доста яка крачка, така че не усетих кога стигна върха. Бях мокър както от вън от дъжда, така и отвътре от потта.

IMG_0319

Реално това ми беше последния връх в Рила и реших да се документирам на неговия фон. От тук следваше само слизане.

IMG_0320

За слизането от Капатник бях чел доста мрачни неща в пътеписа на Стефан и Живко. Така че започнах да се провирам през дивата растителност с не много приятно чувство. Тъкмо бях минал няколко метра надолу и заваля силно. Сложих бързо дъждобрана и тъкмо на време. Дъжда се усили доста. Като цяло не валя дълго, но беше обилно което напои всичката избуяла трева, храсти и дръвчета с вода. Земята стана хлъзгава.

Тук трябва да опиша слизането от върха. Местността е била опожарена доста сериозно. Доста се рових сега в нета но намерих само ориентировъчни данни. Та пожара трябва да е бил някъде около 1993 г. Околността се възстановява, като нападалите дървета са потънали в буйна млада растителност. Освен дърветата, въпросната растителност крие и камъните и дупките, а слизането особено в горната си част е стръмно. Маркировката се среща много на рядко, а по някое време си става лабиринт из нападалите дънери и високи треви. След дъжда въпросната растителност бе накисната като сюнгер с вода, камъните и корите на дънерите се пързаляха а земята беше направо хлъзгава и кална. Заслизах много внимателно и въпреки това на няколко пъти направо си паднах почти. Ще поместя няколко снимки да се добие представа за какво говоря.

IMG_0323 Реално това са снимки от по ниската част на слизането. В по горната се занимавах с това да внимавам да не се очистя и никак не ми хрумна да вадя фотоапарата.

IMG_0324

В тази обстановка търсенето на маркировка хич не е весела работа.

IMG_0325

Добре, че все пак минават хора и има нещо като отъпкана пътека, че иначе щеше да бъде нечовешко изживяване. Дори и така на моменти пътечката се губи напълно или очите ти виждат две разклонения на следата и се чудиш по кое да поемеш.

IMG_0326

Но ако мога да перифразирам една приказка – хубавото на трудното е, че все някога свършва.. Така и аз успях да се добера до една поляна където нещата добиха приятния вид на черен път с много малини пощадени от хора и животни. Бяха мокри от дъжда и като ги хапвах все едно пиех и вода. Тук извадих картата и описанията на Стефан и Живко. Според картата трябваше на пътя да има кол от който пътеката да се отдели в дясно. Поогледах се, поослушах се и на първо четене кол не видях. Освен това, като си представих да продължа да газя тази мокра растителност, хич не се очаровах. Обувките ми бяха протекли като водопроводни кранове и никак не ми се искаше да продължа да ги пълня с вода. Разгледах картата и реших да продължа по пътя. Той описваше една дъга увеличавайки разстоянието, но определено щях да го следвам по лесно и бързо. А и освен това предлагаше екстрата малини. Така че не се чудих много, а подкарах с бодра джвакаща крачка, спирайки при по сериозните туфи малини.

И тук реално е ключов момент от тази част на маршрута. Меко казано е, че маркировката е символична. За повече яснота ще поместя фрагмент от картата на  BG Mountains, за да може обясненията ми да са по-разбираеми. За повече информация може да погледнете в описанията на Стефан и Живко. Там има и снимки.

Kapatnik-route

Така. На картата съм маркирал поляната в края на слизането. Най-горе е върха. До стрелката сочеща поляната се вижда знака за кол на пътя, от който пътеката трябва да тръгне в дясно от пътя в посока слизане. Със стрелки съм указал пътя по който минах аз. При жълтото триъгълниче с удивителната показваща неясна маркировка – един доста мек израз за липсваща такава, няма смисъл според мен да се търси това минаване към долния път. Много съмнително ми се видя и аз продължих по моя си път, като имах ясен ориентир – предстоящото Т кръстовище до което съм нарисувал малка синя удивителна. Там се тръгва по пътя в ляво и 1/3 от работата е свършена. По трудното за ориентиране място е там, където пътеката тръгва в дясно от пътя в посока слизане. Проблема е, че това е последната точка по която пътя води в правилната посока, като след това се отдалечава доста от пътеката. Посоката в която поема ще коментирам малко по-късно.

Та основен ориентир е една голяма поляна от дясно, на която има скелет от някаква постройка. Опитал съм се да го нарисувам със синичко. Излизането от пътя на това място ще ви се струва крайно нелогично. Аз се се въртях, чесах, гледах карта, гледах GPS. Бях на крачка да се откажа и да потърся развитие по пътя. Но все пак, след като и навигацията и разкази на очевидци ме водеха натам, в крайна сметка се амбицирах да си намеря пътеката. Смъкнах се по стръмния ръб на пътя и попаднах на нещо като пътечка вървяща успоредно. Тя е измамна. Трябва да се навлезе в поляната сред един як висок малинак, като скелета на постройката остане от дясно. Хубаво е да се вдига шум, щото тази поляна с тези малини,особено като са узрели .. би трябвало да са особено атрактивни като място за мечешката популация. След като се навлезе към центъра на поляната се завива и се тръгва в ляво почти успоредно на пътя, докато се навлезе в гората. Там по дърветата се търси маркировката и мога да ви гарантирам, че почти веднага ще я намерите. От тук до края тя е повече от изрядна. Крайно нелогично, но факт.

Така.. сега искам да се върна към пътя, който изоставихме преди малко. Ако се продължи по него може да се излезе директно към Тишето и Кулиното, като се избегне ходенето по асфалта покрай натоварения автомобилен трафик. Ако този вариант ви е интересен, инсталирайте си BG Mountains и го разгледайте внимателно. Мен все повече ми харесва.

От тук пътеката върви приятно в гората. Лошото е, че на пресекулки започна пак да вали. Наложи се да си сложа сухи чорапи и да приложа номера с найлоновите пликове. Добре, че предвидливо имах няколко. А и на Краси бях поръчал още.

Пътеката си остава пътека докато стигне една река и се влее в черния път покрай нея. Слизането вече беше монотонно ходене по не много приятен черен път. Ходейки така внезапно подплаших една сърна, почти до пътя, дошла да пие вода от реката. Явно не ме беше чула, защото скочи да тича когато бях много близо до нея… То не че аз я бях видял до този момент де.

Така постепенно попаднах на следи от човешко присъствие. Покрай мен се заредиха оградите на изоставени почивни бази. Дори имаше и сюрреалистичен надпис за къмпинг. Опитах се да видя дали е жив, но според мен това беше отглас от славно, но далечно минало. В част от най-вероятно ведомствени бунгала, се бяха настанили мургави наш съграждани и поне тази привечер си изкарваха доста весело. По-добре така, отколкото да пустеят и да се рушат като голяма част от заобикалящите ги сгради.

Пътьом минах и покрай няколко вяло работещи ресторантчета, които изгледах жадно-гладнишки. Но реших да си гоня крайната цел и да хапна в хижата.

Не след дълго бях на Предела.

IMG_0330

Тук седнах на един камък и разгледах картата. Набелязах посоката в която трябваше да търся хижата и осъзнах, че трябва да си кажа довиждане с Рила. Това е една планина, която има специално място в душата ми. Изминалите няколко дни, които прекарах в нея ме дариха с едни от най-силните мигове по време на похода. Можеше само да и благодаря за преживяното и да обещая да се върна пак.

Вдигнах раницата и се гмурнах в позабравения забързан поток на колите. Тук ходенето покрай пътя си е преживяване. На места няма много много място където да се скрие човек, а колите и камионите хвърчат с доста голяма сила. А и вече започваше да притъмнява. Добре, че ходенето не беше много дълго. Скоро видях една огромна табела сочеща към отбивката за хижата и след кратко изкачване бях там.

Хижа Предел създава много приятно впечатление. Има прекрасно направена градинка и тъй като не беше студено въпреки дъжда, веднага реших че ще хапвам вън. В това време се появи хижара и ме посрещна доста топло и гостоприемно. Даде ми стая и се разбрахме като се оправя да му се обадя за вечерята. Стаите са приятни, всяка със свой собствен санитарен възел и баня. Веднага се нахвърлих на душа и скоро щастливо изкъпан и избръснат простирах по перилата на навеса изпраните дрехи и мокрия дъждобран. Дано нощес не валеше.

Бях и доста поизгладнял, така че веднага минах на въпроса. Човека предложи да ми опече една плескавица. Съгласих се веднага без да ми извива ръцете и го убедих да ми нареже една доматена салата с лук и сирене. Доматите бяха много вкусни. Докато чаках мръвката, си взех една студена мастичка към салатката. Абе направо нирвана. Скоро дойде и плескавицата и аз и се нахвърлих. И тя беше доста вкусна, но имаше един недостатък… Много бързо свърши. Затова отидох при човека и с половин уста го попитах дали би изпекъл още една. Той се засмя и каза, че на скарата е бил сложил две, така че втората направо си ме чакаше. Помолих го и за още една доматена салатка, че наистина доматите бяха страхотни. Докато я приготви звъннах на Краси и му обясних как да намери хижата. Скоро салатката дойде придружена от една бира. Хапвах блажено без да бързам и се взирах в приятно осветената градина пред мен. Чувствах се щастлив и отпуснат.

Умората надделяваше, така че скоро платих и отидох да се отпусна в удобното легло.

Заспах моментално.

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=738

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!