E4 – Ден трети

чешма-каптаж преди вр. Ръжана – хижа Седемте езера

24.08.2013 г.

 

Пак спах добре. За моя радост, и да беше минавала мечка наоколо, не ми се обади. И да си призная, ако е станало така, в никакъв случай няма да приема, че е било проява на неучтивост. Напротив, много мило от нейна страна.

Веднага щом се облякох се заех с нещо, което предния ден бях пропуснал, а именно да увековеча новата си палатка.. Хем успях и да заснема малката полянка, на която я бях разпънал.

IMG_0116

Избрах тази снимка, защото показва на колко закътано място бях избрал за бивака.

Но и с първите директни слънчеви лъчи, усетих една екстра, която бях пропуснал с късното си пристигане. От някъде наизлязоха пълчища дребни мухички от една много досадна разновидност, която обикновено съпътства кравешките поселения. Заради студа все още бяха доста флегматични, но аз си знаех колко досадни могат да бъдат. Затова събрах набързо колкото можах багажа и се изнесох да си правя закуската на ливадата до пътя където подухваше вятър и нямаше досадници. Докато водата се загряваше заслонена от раницата, аз се радвах на хубавите утринни гледки.

IMG_0118

А реално тук се виждат входовете към полянките сред боровете, една от която бях избрал за нощта.

Този ден си позволих да спя до по-късно защото го предвиждах по-кратък. Още докато си планирах придвижването на бюрото пред компютъра, в главата ми се завъртя идеята да не слизам до хижа Мальовица, а от връх Мальовица да хвана пътеката през Орловец и през Попова капа да засека тази идваща от страшното езеро към Кобилино бранище. Затова дълго мислих къде мога да спя преди това, така че да имам поне половин ден от вр. Мальовица за пътя нататък. След преценка на ситуацията избора ми падна на Рилските езера. Да, щях да направя един къс ден ходене, но така щях да си отворя възможността за красив и дълъг преход на другия ден. Вариант бе и да си опъна палатката някъде по горните езера, но все пак избрах хижата, въпреки че другата възможност ми се виждаше доста примамлива. Оставих си я като опция ако няма места по хижите.. Нали все пак бях автономна единица.

Така.. Деня бе събота и доста се съмнявах че ще има къде да спя. Бях съобразил това още предния ден и бях организирал чаровен ятак в София да провери и запази някъде място. Тази сутрин щастливо научих, че на мое име има запазена последната стая в новата хижа Рилски езера, така че ми беше спокойно и хич не бързах.

След като хапнах набързо, изтичах да си налея вода и бодро поех по пътя. Оказа се, че съм спал на има няма 15 минути ходене от Обесния камък. Не очаквах да съм бил толкова близо. Естествено като всички преминаващи от тук направих някоя и друга снимка на въпросния камък.

IMG_0120

Срещу мястото където пътеката за Обесния камък се отклонява от основната, има къща която е седалище на поредните овчари. Там има и вода и може да се налее. След като разменихме няколко думи с единия овчар продължих по пътя.

От тук започва леко слизане, което отвежда към разклона за хижа Вада и хижа Ловна. Пътя е лек и се ходи бързо. Но определено ефекта на съботата се усещаше осезателно. Този район е сериозен пикник център, и народа масово вече палеше огньовете за да си изпече обяд. Звънко се отваряха бирите и въобще цареше един приповдигнат съботен дух. Когато достигнах въпросния разклон установих, че там има поляна и май направени маси с пейки. Мястото беше окупирано от голяма шумна компания. Чалгата се лееше по бурно и от съседната река, а двама младежа ме учудиха като се появиха щастливи мъкнейки току що отрязан и окастрен боров кол, на който спокойно можеха да нанижат и диво прасе…. Какво ли щяха да пекът ?

Бързо завих по пътеката към Ловна и се постарах със стегната крачка да се измъкна от тази дандания. Въпреки това вълните чалга дълго ме преследваха, макар и вече затихващи.

Тук се натъкнах на поредното интересно дърво и веднага извадих фотоапарата.. Нали са ми слабост тези дървета …

IMG_0124

Накрая поех нагоре към хижата по горска пътечка. Чувствах се приятно ходейки през иглолистната гора и съвсем скоро се натъкнах на още едно дърво надупчено на решето от работливи кълвачи. Като гледам… Доста работа са му хвърлили ..

IMG_0127

Пътеката до х. Ловна е приятна и докато се усетя бях там. Кроях планове да хапна една супичка, но ядец.. Тук нямаше и помен от храна. Спрях, починах и разгледах картата докато пиех вода. Плана за следващия ден добиваше все по реални очертания.

Не ми се застояваше тук, така че огледах на къде продължава пътеката, въздъхнах гладно и метнах раницата на гръб. Тъй като имах резервация за хижа Рилски езера тръгнах по нормалната маркировка на Е4 към нея. Но това е кофти пътека. Върви по един неприятен черен път по който непрекъснато те разминават джипове с туристи в двете посоки. Да им се неначуди човек, нали има лифт? Минавайки покрай теб, те те обгръщат с облаци прах и отработени газове. Като цяло машините са дизелови и доста смрадливи. Така че по добрия вариант за мен е да се хване пътеката към х.Седемте езера (зелена маркировка). Дори и да не се спи там, пътеката между двете хижи е приятна. Проклинайки поредния джип вдигнал облак прах, който още скърцаше между зъбите ми излязох пред хижата. Беше обедно време и осъзнах, че ще имам доста време за почивка.

Реших да влезна и да се настаня. Нали имах резервация. И тъкмо направих няколко крачки към входа, се появи някакъв младеж с едно АТВ идващ за нещо до хижата. Това добре, ама защо се опита да спре с АТВ – то направо вътре – не разбрах. Спря го пред самата врата, скочи и изчезна вътре. И докато гледах смаяно и чаках да видя какво ще стане, той се появи пак с две кафета в ръка, яхна АТВ-то и изчезна… Не можах да разбера. Явно ако го паркирал 3-4 метра в страни, където  нямаше да пречи на хората, после носейки тежките кафета го грозеше явната опасност да получи херния … Смахната работа.

Това ме накара да се огледам и да се взра в публиката наоколо .. И осъзнах, че лифта бълва тълпи от хора, които идват основно да хапват и да пийват тук, пък ако и врътнат някоя кратка разходчица, лошо няма.. Ама не е и задължително. Така разколебан влязох вътре и аха да заговоря мъжа на рецепцията, той изскочи на някъде и ме остави изненадан да стоя отпред. Не го виня, може да е имал спешна работа. Но това съвсем ме разколеба. Излязох навън и разгледах картата. Старата хижа бе близо и реших да взема да отида да видя как са нещата там. Освен това пътеката от нея нагоре ми се стори по-интересна. Така че след малко бях отново на път.

По пътеката към старата хижа имаше върволица от хора, но за мое съжаление беше в обратна на мен посока, което създаваше известни трудности при разминаването. Все пак бях сериозно малцинство. А като за капак и времето почна да се намръщва. Накрая не на шега смятах, че ще ме завали.

IMG_0135

Но стигнах до хижата сух и веднага намерих хижара. Определено не е от най-приветливите хора които познавам, но и не мога да се оплача. Осведоми ме за цени и къде мога да си избера място на нара. Макар да ми казваше да не бързам, аз като тома неверни веднага си завлякох багажа в стаята и заявих претенциите си с него на един парцел от нара. Удовлетворен от това си собственическо чувство слязох долу да се осведомя за възможностите за хапване. Хижата определено беше доста по мизерна от Рилски езера, но като цяло по си беше наша. Хората наоколо си бяха от нашата порода -  планинари. Духа и си беше планинарски, докато в новата духа определено беше силно туристунгерски. За моя радост имаше и току що сготвена яхнийка, която се оказа много вкусна.

След като хапнах и полях етапната победа с една бира, отидох навън да ловя вълни с телефона за да се обадя в х. Рилски езера и да отменя резервацията. При този наплив, стаята определено им трябваше. Човека, който ми вдигна телефона беше доста учтив и сърдечно ми благодари, че съм ги уведомил навреме. Затворихме телефоните с взаимни пожелания за хубав ден.

Тук отснимах и виждащото се под нас Долно езеро.

IMG_0136

И макар обяда и бирата да ме бяха направили ленив, напрегнах всички сили и се заех да си изпера дрехите. Проснах ги на простора, като дори хижарката услужливо ми даде няколко щипки.

С чувство на добре изпълнен дълг тръгнах да се щурам в близката околност съзерцавайки изгледите наоколо. И както така си съзерцавах, изведнъж осъзнах че притъмнява със страшна сила. Просто за минути обстановката стана буреносна. Хукнах през глава към прането си и трескаво започнах да го свалям от простора в съпровода на първите дъждовни капки. Но бях бърз и успях да се шмугна в хижата преди да завали истински. А то заваля, и още как… Небето се отвори.

Аз се възползвах от почти празното все още помещения и нахвърлях нещата си по опънатите в него простори. Мъдър ход, както се оказа по-късно.

Слязох долу и се загледах в грандиозната буря, вихреща се навън. Ехтяха и гръмотевици, а дъжда плющеше по скалите и покрива на хижата. Беше като водна стена.

IMG_0138

По едно време започна да просветлява,макар и дъжда да продължаваше да бие със същата сила.

IMG_0139

Но и водната стихия започна да губи сила. Хижата се пълнеше с мокри и нещастни туристи хванати по време на разходка между двете хижи. Тяхната компания бе разнообразена от почти всички къмпингуващи на палатки до хижата. Май нямаше палатка удържала на пороя.

Но както всяко нещо и водната стихия си имаше край. Постепенно дъжда отслабна а после спря. Слънцето плахо надзърна от облаците, като ни дари с една прекрасна дъга.

IMG_0140

А след кратко взиране установих, че тя е и двойна ! И ако това не беше добра поличба !

IMG_0142

И докато се захласвах и снимах из околността, пристигна група прогизнали, измръзнали младежи. Бурята ги бе хванала на билото на идване от вр. Мальовица. Била ги здрава градушка и гръмотевици .. Наложило им се да се крият по улеите.. Те там са доста стръмни и слава богу, че никой не се е подхлъзнал да падне надолу.

Пристигайки пред хижата, започнаха да изстискват прогизналите спални чували с които се бяха пазили от градушката и тракайки със зъби отидоха да се скрият на по топло.

След като видях, че явно се е изваляло, реших да върна нещата си отново на простора. Влизайки в стаята бях приятно изненадан от красивата гледка на голи стройни женски крака… Една от девойките трескаво смъкваше мокрите дрехи от себе си и търсеше нещо сухо в иначе мократа раница. Усмихна ми се и това ме накара с тъга да отклоня поглед от краката и .. Оказа се, че ясно забележимите сини петна по тях са в следствие от ударите на ледените топчета на градушката. По-късно сподели че е било доста болезнено и страшно преживяване. Скоро стаята се изпълни с хора завити в одеяла, ходещи насам натам и борещи се за простор. Намерението ми да си смъкна нещата да съхнат навън бе посрещнато с благодарност. За нула бройки празните места бяха заети от мокри дрехи.

По късно когато се върнах обратно в стаята заварих тъжна гледка. Масово младежите нямаха какво да облекат. Един, който беше на нара до мен беше останал почти гол и се опитваше да се стопли под едно мижаво одеяло. Бръкнах в раницата и му извадих якето си. Аз по полар нямах проблем да изкарам вечерта, но той така щеше да се побърка от студ. Тръгна да отказва, но бързо го насметох и скоро лежеше сгушен в якето. Дадох му и моите одеяла. Аз и без туй щях да спя в спалния си чувал. И други хора почнаха да вадят дрехи и скоро закърпихме положението.

Излязох да се поразходя преди вечеря. Захласнат изгледах поредния красив залез.

IMG_0144

Със залеза на слънцето беше дошло време и за вечеря… А доскоро полу-празната хижа се беше натъпкала до горе с мокри хора. Много решиха да останат да спят тук и да не ходят до новата. В кухнята стълпотворението беше вавилонско. По принцип столовата е малка и като се сметнат една категория хора решили, че като са седнали местата са техни за цялата вечер, останалите трябваше да се храним оборотно на малкото останали други места. Най-накрая и аз се добрах до свободен стол и си взех вечеря с чаша вино. Вечерята беше студена, за разлика от обяда. Явно тук думата “притопляне” беше мръсна дума. Едни чужденци на столовете до мен доста че чудеха защо е така при наличието на микровълнова печка. Проявих национализъм и обясних, че най – вероятно е развалена.

Хапнах на бързо и освободих мястото на другите след мен. С чаша вино в ръка излязох навън, а там сред пушещите и шляещите се като мен с пиене индивиди възникна доста интересен и приятен разговор. Даже се оказа, че една дама предното лято е правила Камино, ходене отдавна стоящо и в моя лист. Веднага я заразпитвах и прекарахме доста приятни за мен минути в разговор за това вълнуващо приключение.

Така наближи 22ч, когато се изключва тока и ние се прибрахме в спалното помещение. Като ме видя младежа с якето ми, веднага се втурна да ми го връща. Убедих го да спи с него, пък сутринта като тръгна, ще го го събудя да ми го даде. Междувременно се заприказвахме и с един от тяхната група, който се оказа, че е малко по в час и реално е организирал останалите. Чудеха се как да си ходят на другия ден. Колите им бяха на Мальовица, а нямаха и намерение да се връщат по същия път. Девойките категорично отказваха и настояваха да слязат с лифта и после с транспорт да се прибират към колите.

Извадих карта и обясних на младежа, че могат да слязат към хижа Вада и от там има пътека към ЦПШ. Показах му я на картата. До там слизането не е трудно, а после двама трима могат да отидат за колите и да приберат групата от пътя. Идеята му хареса, но девойките гледаха с дълбоко подозрение. Дали е успял да ги убеди … Идея нямам..

А и тези сладури бяха много сериозно подготвени. Всеки носеше минимум 2 литра бутилка с бира. От благодарност се убиха да ми предлагат, ама бях пил едно вино и отклоних любезните покани.

И тъй като мига на изключване на тока наближаваше сериозно, побързах да се пъхна в спалния чувал. Не че не можех и на челник, ама така някак по-комфортно.

Като цяло, идеята да остана тук, а не да търся място за бивак някъде нагоре по езерата се оказа печеливша. Идея нямам дали палатката ми щеше да издържи такъв тежък дъжд, така че шансовете ми да не се окажа с прогизнал багаж щяха да бъдат много малки. От друга страна се притеснявах от утрешния си маршрут и искрено се надявах времето да се стабилизира.

С тези мисли в главата заспах.

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=599

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!