E4 – Ден втори

извор Манзурица – чешма-каптаж преди вр. Ръжана

23.08.2013 г.

 

Въпреки проветривата палатка спах доста добре. Когато алармата на телефона иззвъня ми хрумна, че мога да подремя още малко. Бързо отхвърлих идеята. Няма сега да развалям дисциплината още от самото начало. Макар и с нежелание се надигнах и изпълзях от палатката.

След стандартната утринна хигиенна процедура последва закусчица и събиране на багажа. Палатката се събираше приятно бързо и лесно. Огледах за забравени вещи и поех към извора да си напълня вода. Напред имаше чешми според картата, но не исках да рискувам и си налях прилично количество. Скоро отново бях на пътя.

IMG_0078

За моя изненада, тялото ми се държеше добре. Очаквах след първия ден да има протести и старателно се бях подготвил да ги потуша с два аспирина. Но за моя радост не се наложи.

Тук ходенето е по сравнително равен терен. Доста от миналите преди мен го характеризират като скучно, но на мен ми хареса. Появяваха се и такива приятно окосени ливади.

IMG_0079

Според  картата все още бях във Витоша. Денят, както се вижда, беше прекрасен и аз поддържах едно сравнително добро темпо. Така стигнах до кръстовище, където два пътя се събираха. Между тях имаше приятна ливадка с няколко маси и пейки. Имаше и табела за вода. Нямах време да ходя да я проверя, но ако я има, това ще е едно доста добро място за бивак. Ако може човек да покрие разстоянието до тук, естествено. На снимката табелата за вода се вижда леко в дъното в дясно от указателните табели на кръстопътя.

IMG_0080

Така…

Сега като поместих тук тази снимка ме загриза едно съмнение.. И отворих точките, които имах записани с водата, заредих ги на картата и …. това се оказа Букапреслапския проход. С две думи, на онзи път в далечината с табелите свършва Витоша. Е4 продължава в дясно през гората, а на ляво (или направо в зависимост от гледната точка) се слиза в с. Ярлово. Да си призная, тук ми хареса мястото, снимах и продължих като куршум напред. После дълго време ме измъчваше въпроса, къде точно съм го минал този Букапреслапския проход, че даже и не го забелязах. Е.. Добре, че седнах да си описвам патилата, че да си отговоря на този въпрос.

След прохода пътеката влиза в една гора и на един остър завой има чешма. Това по мои спомени (и по записки от терена) е последната течаща вода до с. Клисура. Преди селото има няколко чешми, но от тях вода имаше само в най-близката до селото. Дали защото беше края на август, или просто си е така – нямам представа. Но е добра идея да заредите бутилките на това място.

IMG_0082

И тук е точката, където човек се сбогува с хубавата маркировка. Веднага извадих листата с разказа на Стефан и Живко. Тяхната група беше преминала ориентирайки се по карта, но като прочетох как групово са търсили маркировките, и като проектирах прочетеното върху своята самотна ситуация реших, че с такъв подход голямо губене ще падне. Затова се доверих на технологията и извадих GPS-а (разбирай верния телефон Samsung Galaxy SIII). Използвах програмата Orux Maps с добавена картата BG Mountains. Този тандем, мога с чисто сърце да споделя, се представи повече от добре. Не само ме преведе успешно през плетеницата от пътища на Верила, но и ми служеше добре във всички по-следващи трудни ситуации. И единствения издънен ден от похода беше по причина, че не погледнах навреме и внимателно картата на GPS-а, но това е друга история.

За момента настроението беше повече от прекрасно. Радвах се на хубав ден и красиви гледки. В разказа си Живко описва Верила като една доста скучна планина, разнообразявана само от сериозните залежи от малини. Е.. До мен малини не достигнаха. Или Живко ги бе изял всичките, или мечките ходещи по петите му ги бяха дояли бързо и лакомо, притеснени от факта, че може да мине още някой от ненормалниците туристи и да ги остави без малини. Но за сметка на това, аз пък се наслаждавах на изгледи като тези :

IMG_0084

IMG_0087

Пътьом попаднах и на сполучливите опити на групата да възстанови падналата или изгубена маркировка. Видях изправения дървен кол, но особено ме вдъхнови следната, не много стандартна маркировка, близко до отклонението по този не много забележим път. Трябва да отдадем дължимото и на факта, че и цвета е почти спазен.

IMG_0088

Десетина минути по нататък по пътя попаднах и на сериозни следи от гладниците, които държа отговорни за изчезването на малините по трасето (наред с августовските жеги). Искрено се радвам, че макар и пътищата ни да се пресякоха, не се срещнахме лично по пътеката.

IMG_0089

IMG_0090

Ходенето в тази част като цяло е монотонно и основното ми занимание, освен да зяпам наоколо, бе да внимавам да не отхвърча по някой удобен черен път, подминавайки необходимото ми отклонение. Иначе изгледа към Рила беше прекрасен и доста ме разсейваше, приковавайки голяма част от вниманието ми.

IMG_0091

И най-важното бе, че с изходеното време Рила изглеждаше все по близо и близо. Но за съжаление и облаците започнаха да се сгъстяват. Съзерцавах гледката пред себе си с мисълта, че следобед вече ще крача по тази планина. Така скоро стигнах мястото от къде започнах слизането към с.Клисура.

IMG_0096

Слизането към селото не беше трудно. От него да си призная, не помня много, много. Пътя преди селото е доста равен и минава през ред ливади. Реално откакто тръгнах от Черни връх, загубих всякакъв контакт с човешкия вид. И сега не ми провървя. Видях едно стадо кози на поляната в ляво от мен, които ме изгледаха с неприкрито любопитство. Очаквах да забележа козаря, но такъв нямаше наоколо.

IMG_0098

Тук подминах няколко чешми, но почти всички бяха сухи. Само най близката до селото течеше, но за мен беше безпредметна на този етап, тъй като мисълта ми вече бе фокусирана върху селската кръчма. Така, не след дълго се движех между притихналите къщите на селото. Дали защото беше към 15:30 ч. или по други причини, но не видях човек чак до мегдана на селото. Явно народа се бе изпокрил по къщите и усилено храносмилаше.

Кръчмата за мой късмет не беше в обедна почивка. Даже вън си имаше и нормалната група от двама – трима щатни биропийци, седнали морно под сянката. Естествено ме огледаха от главата до петите и с интерес изгледаха как свалям багажа и го подпирам до пейката от вън. Това и за миг не ме смути, а без да губя ценно време поръчах на симпатичната съдържателка една пилешка супа, голяма салата домати със сирене и някакво безалкохолно. Много ме блазнеше да пийна една бира, но имах още доста път да мина този ден, а тя щеше да ме нокаутира. Така че с труд се въздържах.

Пилешката супа беше много вкусна и си я изядох с нескрит апетит. Салатата също беше от хубави домати, така че се почувствах прекрасно. Хапнах, починах, налях вода и бях готов да продължа. Пресякох асфалтовия път където свършва Верила и намерих добре маркираното начало на пътеката в Рила. Още една планина беше останала зад гърба ми .. То не че не съзнавах, че основните препятствия тепърва предстоят, но някак си като си каже човек, ето минах две от пет планини … ми…  звучеше окуражаващо …

Тръгнах по сравнително стръмния черен път и както се оказа – бях до тук с маркировката.. Но тъй като пътя беше широк и ясен, не се притесних много, много.

Така минах покрай надвисналите над пътя коренища на едно дърво, което банда мравки хитроумно бяха приспособили на голям мравуняк. Нямаше как да не им се възхитя и снимам.

IMG_0099

Скоро стигнах един разклон. Напред и леко в дясно продължаваше хубав път, който се изкачваше леко и плавно. В ляво тръгваше неприятен път изровен от водата, покрит с трошляк и камъни. Погледнах картата, почесах се по главата и тръгнах по десния път. То хем си знам, че хубавите и удобни пътища обикновено не са най-правилните, ама … Е… Усетих се след 30  минути ходене. Трескаво извадения GPS само потвърди грешката. Умрях си от яд. Сумарно загубих някъде около час… Стана ми ясно, че няма да стигна до заплануваното място за спане. В първия момент се ядосах много, но след това си наложих да го погледна от друг ъгъл. Все пак това е приключение, а в едно приключение случките от този род са нормални. Няма какво да си късам нервите, а трябва да го приема като факт и да си продължа пътя.

Върнах се до кръстопътя, и поех по неприятния стръмен път в ляво. Бързо набрах височина и скоро излязох на билото на хълмистите ниски части на Рила. Гледката беше прекрасна.

IMG_0101

Много ми хареса да ходя по тези тревисти хълмове. Слънцето плавно отиваше на залез и някак се почувствах много уютно и спокойно в планината. Проблема обаче беше, че явно не само на мен ми харесваше да ходя по пътищата и пътеките на ниската част на Рила. Това се доказваше и от многото следи по песъчливия път.

IMG_0102

Отново се помолих тихичкко, с притежателя на лапите оставили тези следи да ходим едни и същи пътеки, но да избягваме взаимни плашещи срещи. Но защо ли започнах някак по-често да се озъртам?

Това че си налях вода в селото се оказа добра стратегия. Ковачка чешма не работеше. Даже и не се приближих към нея. От далече се виждаше колко суха е всъщност. Там просто подрязах завоя, минаващ покрай нея. Но това не е проблем, защото сравнително близко е чешма Петруна, която си имаше добър дебит. Ако не ме лъже паметта даже имаше и ново дървено корито, направено явно от овчарите лагеруващи в близост. И сега имаше бивак на ливадата срещу чешмата. Забелязах човек и се отбих малко от пътя да го поздравя. Заговорихме се приятно, след което отидох да пийна студена вода и да си наплискам лицето. Там едно от овчарските кучета също беше дошло да пийне вода и приятелски се отърка в краката ми. Като награда получи голяма доза чесане зад ушите. Разделихме се като приятели. Не така стоеше въпроса с негов събрат, който с подозрение ме следеше от върха на близкия хълм и заработвайки си вечерята ме лая докато не напуснах територията на наблизо пасящото стадо. Е. .Не му се сърдя. Все пак беше на смяна ..

Вървях, а пред мен високите части на Рила идваха все по-близо и по-близо.

IMG_0106

Рила е планина, към която имам много силна лична привързаност. Винаги когато съм влизал в нея съм изпитвал едно особено вълнение. Усетих го и сега. Едно такова чувство, че се връщаш в познато и желано място..  Доста особено и лично.

Стигнах до един хълм, на който пътя прави ляв завой и минава покрай една изоставена постройка, оставаща от дясната му страна. Отбих се да я видя. Явно и сега овчарите я ползваха за подслон от време на време. А зад нея на отсрещния хъм се виждаше хижата на Рилските езера с лифта.

IMG_0109

Докато разглеждах постройката извадих и погледнах картата. Вече беше осем без двадесет вечерта и скоро щеше да мръкне. Трябваше да намеря място за бивак. Според картата в ляво от пътя на няколко стотин метра напред трябваше да има извор. Тръгнах с бърза крачка и скоро попаднах на него. Познаваше се по буйната растителност, която го беше обхванала отвсякъде. Каптажа беше потънал в трева и от чучура не течеше вода. Но някой я беше хванал над чешмата и я бе извел с един маркуч, ако не се лъжа. Не течеше буйно не дебита беше доста по добре от предната вечер. Налях си една бутилка вода и тръгнах бързо да търся място за палатката в района. Исках да се изкъпя, изпера и разпъна палатката преди да е станало тъмно.

На петдесетина метра от чешмата излязох на едно равно място от което започваше нагоре хълм. Зад хълма се чуваше лай на кучета – значи имаше овчари. В дясно от пътя имаше борова горичка, като боровете образуваха малки полянки. Идеално място за палатка. Избрах си една, добре защитена от вятъра и хвърлих багажа на тревата. Грабнах бутилките за вода и сапуните, както и чисти дрехи и се затичах към водата. Последва бързо къпане и пране и с пълни бутилки с вода се върнах да подготвя лагера.

Денем явно тук пасяха крави, защото имаше доста остатъчни следи от присъствието им. Слава богу на моята полянка не бяха толкова много, а и бяха доста сухи и лесно ги изхвърлих под борчетата наоколо. Малко се притеснявах, мечока оставил стъпките в праха на пътя да не е решил да нощува на някоя съседна полянка. Веднага се постарах да изгоня тази мисъл от главата си. Внушавах си, че близкото присъствие на овчарските кучетата зад баира ще го респектира, а и си правех беглата сметка че с бързо бягане, щях да стигна за нула бройки до кошарите. Пък и не можех по никакъв начин да променя нещата, така че спрях да ги мисля.

Вече бях готов да си опъна палатката и скоро багажа беше прибран, а водата за вечерята ми се топлеше на газовия котлон. Междувременно деня си отиваше и слънцето не чак толкова бавно се спускаше над долината дарявайки ме с един прекрасен залез.

IMG_0110

Така завърши този хубав втори ден от моето приключение. Бях уморен и  доволен. Свих се в спалния си чувал, обадих се на близки и приятели да споделя че съм направил и втория бивак успешно, след което сладко заспах.

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=574

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!