E4 – Ден първи

София – извор Манзурица

22.08.2013 г.

 

Телефона ме събуди в ранна рано сутринта. То да си призная, спах на пресекулки от вълнение и напрежение. Станах и си взех последния цивилизован душ за доста дълго време. Раницата беше до вратата, обувките приготвени. Облякох се, обадих се за едно такси и излязох.

Приключението Е4 започна !

Таксито ме чакаше и след като сложихме раницата в багажника, отговорих на питащия поглед на шофьора с думата “Драгалевци”. Той малко се зачуди, но аз споменах, че планирам малко по дълъг преход и затова тръгвам толкова рано и с толкова багаж. Поговорихме си по пътя. Оказа се симпатичен човек. След като ме остави ми пожела успех в прехода. Боже, как искрено се надявах на това.

Огледах се, метнах раницата и поех по до болка познатия маршрут към Черни връх. На пътеката в гората спрях да си направя първата снимка, която бих озаглавил гръмко “Началото”.

IMG_0046

Сега като се гледам на тази снимка, изглеждам доста свеж и охранен. Но при всяко начало е така. Скоро щеше да се промени.

От северната страна Витоша е стръмна и някак мрачна. А точно тази пътека я бях ходил толкова много пъти, че нищо интересно нямам да разправя. На първата чешма спрях да налея вода и да намеря едно кешче, скрито до нея.

След това закрачих отново нагоре. Малкото хора, които ме настигаха и разминавах ме разглеждаха с интерес и явно си мислеха, къде се е помъкнал този с таз голяма раница ? Как да им обясня ?

Искам да поместя и една снимка на първата табелка на Е4, която забелязах. Снимката не е на фокус, но има сантиментална стойност, затова си позволявам да я публикувам.

IMG_0047

Така ходейки, замислен над това с което съм се захванал, неусетно подминах Бай Кръстьо и продължих нагоре. Скоро излязох на откритото пространство с хубав изглед към София. Не пропуснах шанса и за една снимка на града от високо, като за довиждане.

IMG_0048

За пътя до Алеко също няма много какво да описвам, освен че успешно намерих и кеша до съборения хотел. Това ми даде повод и за лека почивка. Но имах да отмятам доста път този ден, така че скоро отново крачех напред. Стигнах Алеко, но не спрях, а направо тръгнах по пътеката изкачваща стената. Но е добра идея да налеете тук вода. Нагоре вода има на 63 кол, до къщичката на горната станция на Заека.

Стената беше обляна от слънце и аз се чувствах прекрасно. Заизкачвах се нагоре по стръмното. Като си помисля, че преди години тук профучавах със ските за секунди а сега пълзях нагоре бавно, бавно нямаше как да не се усмихна. Различни спортове, различна тръпка, различни скоростни перспективи.

IMG_0049

Така равномерно катерейки, се оказах на въпросния кол 63. Реално там има чешма, но водата не тече от чучура, а избива изпод чешмата. Но има от къде да се налее. Аз обаче реших да търся втората вода – според описанията около кол 22-23. След кратко спиране продължих нагоре към върха. Когато стигнах 22-23 стълб свалих раницата и започнах да търся чешмата. Да де, ама не я намирах. След известно лутане, реших да си налея вода от реката минаваща между камъните, че нямах време за губене. Проблем беше да намеря място, от където да я достигна удобно. Камъните са големи а водата е ниско. В крайна сметка се справих и успях да налея бутилката. Оказа се обаче, че вкуса на водата не е много добър, но нямаше какво да се прави. Не ми се искаше да моля в хижата да ми наливат вода, затова я напъхах в раницата и продължих. След малко на кол 21 видях чешмата. Реално това си беше отбита вода от потока с оформен чучур. Така че не съжалих за акробатичните си изпълнения по камъните малко по-рано.

След кратко изкачване се оказах на поляната на върха. Нямах намерения да се застоявам. Не бях жаден и гладен, а за почивка беше рано. Помолих едни железни младежи, качили се до тук с велосипедите си, да ме снимат. Все пак това си е крайъгълен камък на маршрута и исках да имам снимка от такъв важен, макар и доста начален етап.

IMG_0050

До мен ясно се вижда единия велосипед. На раздяла изразих възхищението си от тяхната форма, а те скромно отговориха, че то не било толкова стръмно. То и аз карам велосипед, ама за мен тука си беше зверско. Представих си на какво тези момчета щяха да кажат стръмен маршрут и мислено потреперих.

И в тази точка напуснах познатата мен територия. Напред се простираше част в която никога не бях ходил. Слязох от върха и поех на юг. И в тази посока Витоша ме грабна.

IMG_0052

Осъзнах, че не съм познавал една много красива и топла планина, каквато е Витоша от южната си страна. Наслаждавах се на всеки изходен метър. Тук вече усетих тръпката на приключението.

Така ходейки по пътеката се натъкнах на една чешма с вкусна и студена вода. Тя е май някъде около вр.Скопарник. Това е най-добрата алтернатива за попълване на водните запаси след Алеко. Така че препоръчвам да не я пропускате. Тук аз смених гадната на вкус вода, която бях налял преди Черни Връх.

IMG_0053

По целия път се стараех да записвам координатите на чешмите и изворите, които могат да се ползват. Ще споделя тези координати в последния си пост на тази сага и се надявам те да бъдат полезни на някого.

Въртейки глава като ветропоказател и зяпайки във всички посоки стигнах до вр. Ярловски купен. Тук имах две задачи. Да се запиша в тетрадката в металната кутия на върха и да намеря един кеш. Запретнах се първо да увековеча моето минаване.

IMG_0056

Оставих раницата долу и въоръжен само с фотоапарат и химикалка заподскачах по камъните нагоре. Скоро се оказах до кутията. Извадих тетрадката и приседнах на близкия камък разлиствайки я. Четях редовете оставени от хората преминали от тук и така попаднах на записките на хората тръгнали по Е4 преди мен. Изчетох ги внимателно. Колко близки ми бяха техните притеснения дали ще минат целия маршрут. И докато знаех, че те са се справили прекрасно и са достигнали заветната крайна точка, то какво ли криеше съдбата за мен през следващите дни ?

Единствения начин да разбера, бе да продължа напред. Написах няколко реда в които вложих своите надежди за успех и плахи съмнения, затворих тетрадката и я прибрах внимателно в кутията. След което извадих GPS-а и се запретнах да си намеря кеша. В резултат на доста скачане по камъните и ровичкане около тях, най-накрая го открих. Няколко минути по-късно вече крачех с раница на гръб към предстоящото слизане.

Е, обърнах се и за един поглед за довиждане към Черни връх и Резена.

IMG_0059

Мразя слизанията. Всички проблеми с краката съм ги получавал по време на слизане. Затова спрях, постегнах обувките и заслизах внимателно надолу. Слизането не е много стръмно и не ме натовари толкова, колкото очаквах. Не след дълго бях долу и пред мен се ширна красива гледка на Витоша, бавно слизаща към Верила.

IMG_0061

Като цяло тук следвах маркировката. Тя е обилна и явно правена на скоро. Табелите имаха доста нов вид. Така че проблеми в тази част с ориентирането нямаше. Телефона ми дремеше кротко в джоба. Разминах един разклон с табели за селата Чуйпетлово и Ярема. Тогава само отбелязах този факт и продължих по маршрута си. Сега особено Чуйпетлово е любима отправна точка за разходки в южната част на Витоша. Скоро сигурно ще отскоча и до Ярлово да го видя. Определено този район ми стана близък и желан. Но тогава само се наслаждавах и крачех напред.

IMG_0066

Подминах Шупни камък и продължих към заслона Смильо. Тук пътеката влезе в гората и ходенето малко се поразнообрази.

IMG_0068

Не след много време видях табелата за заслона и тръгнах по нея да го разгледам. Заслона е спретнат и оставя приятно впечатление. В него определено може да се преспи. Така, че е една добра опция за нощуване, особено ако има вода, което обаче не беше моя случай.

IMG_0069 IMG_0070

Бях си оставил раницата на една от приятните масички с пейки на поляната пред заслона. Разтърсих се да видя извора, за който ставаше дума в картите. Това на което попаднах определено не е вода, която бих пил без филтриране и пречистване. А и бих се замислил само при положение, че умирам от жажда. Но все пак, пак беше края на Август, така че в друг сезон може и положението да е по-добро.

IMG_0072

За моя радост имах достатъчно вода, така че без съжаление продължих напред. По принцип в тази част на пътеката има доста извори дадени на картата. За почти всички има и поставени табелки. Включително и за този, под формата на огромна тръба излизаща от земята. Дали водата е питейна … Ми по бих пил от тук, отколкото от горния водоем до Смильо.

IMG_0076

Стараех се да записвам координатите на всички такива извори, като ако нямах време да ходя да ги търся, записвах координата на табелката сочеща към тях.

Ходенето беше много приятно, но деня започна да отива към своя край. Още докато планирах бегло първите няколко дни от ходенето си, бях набелязал като крайна цел чешма или извор Манзурица. Сега видях, че това е била доста добра преценка. Но трябваше да ускоря ход, за да мога да стигна до нея по светло. Чакаше ме бивак с палатка, която никога не бях разпъвал. Навсякъде пишеше, че е лесно, но …. Винаги едно на ум. Това обаче не можеше да ми попречи да спра за някой и друг кадър, грабнал окото ми към края на деня.

IMG_0075

Когато стигнах предполагаемото място на извора, забелязах поредната насочваща табелка. И той бе маркиран. Понесох се направо към него, както си бях с раницата. Пътеката слиза леко надолу през доста буйна растителност, особено в близост до извора. Реално той е едно циментово стъпало. Някога може и да е имало чучур, но сега тотално липсваше. Водата се стичаше по стъпалото надолу. Някой беше приспособил едно голямо листо за чучур, че да може да се налива вода. То ловеше максимум 50% от дебита, но и това беше нещо.

Напълних една бутилка и пих студена вода до насита. След това се заех със сериозната задача да се изкъпя. Напълних двете бутилки с вода, приготвих сапуна и се разхвърлях като самодива до потока. Като цяло упражнението хич не беше от лесните. Полях се и се сапунисах, но тук вече трябваше да наливам отново бавно и мъчително вода в бутилките, за да се облея.. И така няколко пъти. На туй отгоре, гледах да се поливам настрани, за да не замърсявам потока надолу. Това явно беше водоем за пиене на животинското царство наоколо, защото чувах шумолене из близкия гъсталак с недоволно просумтяване от време на време. Но това хич и не ме смути и след като се избърсах се отдадох на сравнително бързо пране, изпълнено по същата схема. Когато вече бях готов, събрах всичко в багажа, Напълних всичките си налични съдове с вода и напуснах района, за радост на изжаднелите добитъци в храсталака. Трябваше да търся къде да спя, че почваше да се смрачава.

Върнах се отново на пътя и минах по ливадите от другата му страна. На върха на съседния хълм имаш едно голямо дърво и аз закрачих към него да търся къде да си опъна палатката. Там ливадите са изпъстрени с тръни, така че се оказа не особено лесна работа да си намеря местенце. Крачех като землемер, забил поглед в земята. Накрая си харесах едно петно от северната страна на дървото. Сега като гледам това е било баш на върха на хълма отбелязан на картите с безименната кота 1280м.

Като начало разчистих всички тръни от мястото планирано за палатка. След това добре отъпках тревата, за да не остане някой бодил и да ми пробие шалтето. Помнех, как това се случи на Пешо на КЕ. След което пристъпих към опъване на палатката. Тук всички притеснения отпаднаха. Палатката се опъна много лесно и бързо. Бях доволен.

Извадих въженце и опънах между два големи клона на дървото просторче, където проснах дрехите. И тук намерих един пропуск в екипировката. Не бях взел щипки. Съветвам всички да си вземат поне по 3-4 щипки за пране. Не тежат почти нищо, а вършат много работа.

Вързах дрехите си за простора и понеже вечерта беше излязъл вятър, бях сигурен, че сутринта ще бъдат почти сухи.

След което в завета от палатката си приготвих вечерята. Седях на един камък, хапвах вкусната храна и гледах залеза на слънцето.

IMG_0077

Скоро деня угасна и тъмнината ме обгърна. Беше време да лягам. Чувствах умора от деня, а и не бях спал добре предната нощ от вълнение. Така че събрах багажа, натиках го в палатката и скоро го последвах.

И тук е момента да си дам първите впечатления за Ferrino lightent 2. За един човек, палатката е приятно просторна. За двама – е… хората казват, че теснотията сближавала. Реално вътрешната палатка е от мрежа, като има един пояс от плътна материя на 10 см от дъното. Тук може би е трябвало да сложат още стотина грама в теглото и да го направят поне с още 20 см по висок. Просто покривалото не стига плътно до земята и като цяло палатката е доста проветрива. Не е някаква драма, но е нещо, което трябва да се има предвид. Аз лично пернах раницата от наветрената страна и нямах никакъв проблем. Легнах в чувала и се обадих на приятели и в къщи, че първия ден е приключил успешно.

След това изключих челника, сгуших се в качулката и заспах.

Така приключи моя първи ден на похода. Ден, през който всички страхове и напрежение отпаднаха и аз реално се потопих в приключението, което ме очакваше. Ден в който притеснението и безпокойството отстъпиха място на удоволствие от природата, ходенето и тръпката на предизвикателството.

И тук в края на описанието на този първи ден сигурно нещо ви липсва. Няма го разказа на Пешо. Да си призная и на мен ми липсва. Може би при следващото приключение, което надявам се пак да описвам в скоро време, той ще вземе да се появи отново на обичайното си място…

Кой знае.. Може би… Но аз се надявам.

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=536

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!