Епилог – свърши се ….

около Созопол – София – …..

09.08.2012 и нататък

 

Събуждането беше странно.

Телефона си дремеше спокойно, и хич си нямаше и хабер да пуска аларма. 

Явно утринта беше напреднала…

Доста непривично. Чисти чаршафи, меко легло… Нещо не е в ред.

Вече поразбуден осъзнавам, че не съм на пътеката. Оглеждам се и .. знам ли. Удобно, комфортно. Но нещо ми липсва. Пешо още спи. Лежа и си мисля, а мислите ми се реят към предишния ден. Миговете прекарани на ръба на Емине, възбудата от достигнатата цел, усещането за загуба от края на приключението.

И така, докато къщата започва да се събужда.

Вече сме на масата и закусваме.

Плана за деня .. ми Пешо хваща на обед автобуса за София а ние отиваме след това на къмпинга и се потапяме в къмпингарското безвремие. Години на ред съм прекарвал по месец на къмпинг Градина на палатка. Прекрасно съм запознат с удоволствието да се откъснеш от понятието дата, а понятието час да определя само кога да нарежеш салатката и да отидеш за заскрежена мастичка от магазина. Опитах да убедя Пешо да остане поне една вечер с нас и да вкуси от въпросното безвремие, но някъде там в София, като магнит явно чакаше любимата девойка. Разбирам го защо бързаше.

Така че след закуска разполагахме с време. Пенчо ни разведе из комплекса. Да.. хубаво е.. но е малко гъмжило за моя вкус И прекалено сресано и подредено. Басейни, руснаци… А.. и като атракция ми показаха къде на първа линия са апартаментите на новите българи. Естествено се деляха на сравнително равна пропорция между явни разбойници и политици (което по същество май си е същото). Незнам защо хората питаят такъв голям интерес към подобен тип личности. Показват ги (или тяхната собственост) като екзотика и туристическа атракция. Сбъркана работа. Имах един близък приятел с когото ходехме доста редовно на ски. Непрекъснато ми обясняваше из пистите на Боровец онзи ей там кой бил и какви ги в е вършил. И се изненадваше, като се сблъскваше с явното ми невежество по светските въпроси. Но както  да е.

Обед наближаваше и Пешо започна да стяга багажа си за последен път в този поход. Малко ми беше тъжно че се разделяме толкова бързо след края на пътеката. Искаше ми се да споделим по чаша вино на морския прибой, но уви. Нямаше да е сега.

Автобуса отнесе Пешо към София, а колата на Пенчо нас към къмпинга. На плажа пред караваната срещнах стари познайници. Всички ме поздравяваха с успеха и ми се радваха. Беше много мило и приятно. Посрещнаха ме с една превъзходна леща сготвена с дейното участие на дъщерята на Пенчо – Лобчето. С това тя ме изненада доста приятно, тъй като да си призная честно, никога не съм подозирал, че ще развие такива домакински наклонности. Но като знам способностите на майка и, би трябвало да се очакева. Ето и групова снимка на тайфата с тенджерата с леща.

IMG_0209

Ех.. Още се облизвам при мисълта за тази леща…Повече от перфектна.

Е .. Пенчо почти не присъства на тази снимка, но за да му отдам дължимото ще поместя друга. На нея ясно се вижда дълбоката му вглъбеност в търсене на вътрешното му “Аз” след обилния обяд.

IMG_0211

Според мен излишно е да споменавам, че миг след като бе направена горната снимка, аз бях се самовглъбил по същия начин над същия въпрос в съседния шезлонг. Пост-обедната медитация е сериозно и отговорно занимание. Труден живот, както казваше моя приятел американец Иван, но все някой трябва да го живее, нали ?

При престоя си в Созопол бяхме направили бърз пазар. Като резултат разполагах с бутилка хубаво червено вино, за което си бях мечтал през целия поход. Привечер с голямо удоволствие си придърпах шезлонга до линията на мързеливия прибой, оттапих виното и се изпънах в блажено съзерцание с чаша в ръка. Морето плакнеше изпънатите ми напред крака, виното изпълваше устата и небцето с прекрасно ухание, а взора се беше вперил напред към далечните очертания на един къс от сушата врязал се дълбоко в Черно море.

IMG_0214

Някак беше нереално, че именно там, приблизително по това време 24 часа по рано бе завършила една мечта. Изпитвах както чувство на удовлетворение, така и чувство на липса. Нима вчера бях там ? Сън или реалност. Кой знае .. Може би и двете…

Постепенно вечерта ме дари с един прекрасен залез над къмпинга…

IMG_0215

и над Черноморския залив. Виното в бутилката намаляваше а очите ми отказваха да се откъснат от красотата пред тях.

IMG_0219

Постепенно и с неохота дена отстъпи място на нощта. Бутилката до мен беше празна, но вкуса на виното още бе по устните ми, както и удоволствието от изживяното приключение в душата ми. Време беше да се върна при приятелите до караваната.

А някъде там в мрака пред мен, вече невидим за окото, но ясно открояващ се в душата беше нос Емине. Той щеше да си остане там, очакваш всички други тръгнали по пътеката за да изживеят своята мечта. Всеки по свой си начин, всеки по свой си път, но всички с една крайна цел.

И май тук е мястото да завърша своя разказ. Надявам се много още хора да тръгнат по пътеката. Пожелавам им всички да стигнат до края и, но и да не успеят май не това е важното. За мен важното е, да тръгне човек и приключението да го обгърне… А къде ще завърши то … май само съдбата знае. Но лошо няма, защото за мен истината е в пътя. А той винаги води на някъде….

Иначе продължението е прозаично. Още един ден безвремие на къмпинга и след това същия автобус като Пешо и назад към цивилизацията, задълженията, отговорностите и сивото ежедневие. И само едно радостно чувство в душата, че някъде там е следващата пътека, която търпеливо ме очаква, караше устните ми да се усмихнат и връщаше искрата в погледа ми.. Пътеки има много… стига човек да има сърце да тръгне по тях. Искрено се надявам да го имам…

В заключение ще споделя по късно и още няколко думи, но смятам, че това е мястото да дам практичната информация, натрупана при подготовката и по време на самото пътуване. Оказа се, поне за мене, че е по лесно да изходя пътеката, отколкото да го опиша като разказ на “хартия”. Като резултат тази информация е позакъсняла за тазгодишния сезон, но много бих се радвал ако все пак е полезна на някого при следващите сезони.

Така. Започвам с няколко практични съвета към хората предприемащи подобно приключение, изстрадани на свой гръб.

  • Тръгвайте само с обувки, с които и преди сте правили по-дълги преходи в планината. Въпреки това, не им вярвайте на 100%. Проверете ги дали са в добро състояние или ще се разпаднат на 10-12 ден. Това може да превърне ходенето ви в кошмар.
  • Носете необходимото (разбирай голямо) количество лейкопласт плюс игла за спринцовка – жълта върши прекрасна работа. Това са двете неща, които ще спасят краката ви от тежки проблеми. Помнете, непрекъснато следете състоянието им. При най малко съмнение за надигаща се пришка или протъркване, лепете лейкопласт. Ако вече се е дигнала пришката, пробийте с иглата на две места, изцедете течността и лепете с лейкопласт. За мен лично това беше се превърнало в мания. На всяко спиране си проверявах краката и си суших чорапите. Ако са много мокри и имате проблеми, не се колебайте да сложите нови. Ще ги изперете при следващата вода.
  • Подберете внимателно раницата. Хубаво е да е лека, но най-важно да е здрава. Това ходене бяхме с хубави, макар и не най-леки раници и нямахме проблем. Но съм брал ядове с кофти раница, затова я споменавам.
  • Лично аз се влюбих в торбите за вода за раница – така наречените смукалки. Водата остава значително по дълго време хладна а и пиенето е доста по лесно в крачка. Неприятност е пълненето, което определено изисква повече манипулации но се преживява. След пълнене трябва да се проверява добре завиването на капачката, че алтернативата е прогизнала раница, както Пешо имаше удоволствието да се убеди.
  • Крем или вазелин за устни с висок UV фактор. Не се литкайте по евтините стикове за устни по аптеките, на които не пише точния фактор. Ние бяхме пренебрегнали този въпрос и реално аз купих крем от Габрово. До тогава уви, устните ни бяха изгорели, нацепени и лично моите отекли. От Габрово си взех един на Нивеа за възстановяване, който ме спаси. Сега вече имам приготвен вазелин с UV30. Това е един много изстрадан съвет.

Май това са изричните препоръки.

 

Разкази

Сега относно информацията за маршрута. Лично мен ме вдъхновиха два пътеписа – Този на Мечо пух, и този на Борката от форума на сайта на mtb-bg.com.

Пътеписа на Мечо Пух е завладяващ, и ми показа, че ако целта е достатъчно желана, човек може да я постигне и сам. След изчитането на разказа бях готов да тръгна по пътеката и самостоятелно, но за дълбока моя радост намерих Пешо и така споделихме едно прекрасно изживяване. Това отдолу е препратка към разказа на Мечо Пух.

Разказа на Мечо Пух

Разказа на Борката също ме заплени и ми даде много теми за размисъл. В него има много практични съвети, както и информация за ключови места по маршрута. Той е от онези железни момчета, преминали по маршрута с велосипеди. И то няколко години поред. То и аз въртя педалите с охота, но честно да си го призная не си го представям. Мога само да се изпълня с дълбоко уважение. Прочетете и този разказ, няма да съжалявате :

Разказа на Борката

След като приключих пътуването и се заех с пътеписа с мен се свърза и една девойка с която се бяхме гонили явно по трасето. Тя беше стъпила на Емине май два дни преди нас. Като резултат от това и приключение се появи един прекрасен и много старателно подготвен разказ, който ще ви потопи в приключението наречено Е3 по един много приятен и вълнуващ начин. Така че че не пропускайте и разказа на Йори (както сама се е нарекла и тя) :

КОМ – ЕМИНЕ 2012 – СЪС САНДАЛИ И АНТИМАГАРЕШКИ ИНАТ В СТАРА ПЛАНИНА

И като заключение искам да дам разказа на един младеж – Тихомир Иванов. На него попаднах последно, но го изчетох с голямо удоволствие. Тук динамиката е доста по сериозна от нашата и мисля, че може да се извлече доста ценна и полезна информация. Но да не оставяме настрана и удоволствието от самия разказ.

Разказа на Тихомир

 

Контакти

Тука публикувам наличния списък на хижите и телефоните на които може да се свърже човек с тях. Списъка е направени и събран от Борката. Аз единствено съм добавил телефона на полицая от с. Дъскотина. Всички благодарности трябва да са насочени към него.

  • Ком нова – 0896 688 532/533, 0995 380 426
  • Петрохан – информация в Монтана, бул.„3-ти март” 41
  • Тръстеная – 0886 407 495, за доп.информация – m_lazarova@varhove.com (Мария Лазарова)
  • Лескова – 0878/927526
  • Мургаш – 0889983083 ???
  • Чавдар – h_chavdar@abv.bg, 0896 715908, 0897 418127, 02/839 34 47 – вечер, хижар Иво
  • Мургана – 0887560995
  • Кашана – 0896766181 или 0887642551, Веселин
  • Свищи плаз – 0889316475, хижари Мария и Гошо
  • Паскал – хижарка Тотка – 0887581150, 07181/6336, 088/5148712
  • Вежен – 0893365167
  • Ехо – Иван и Галя на 0885 99 4129 или на 0896 253 959 и 0884 79 12 23.
  • Козя стена – хижар Александър, 0885 284 947 или 0878 284 947, откъдето намират начин за връзка с хижата.
  • Заслон Орлово гнездо – 0888/004203, 0883/344562, 0898/587421, 0898/779769
  • Дерменка – 0888882000, 0887364543, 033558703
  • Добрила – 0888/757578, 0884/102501, 0886/119136
  • Васил Левски – хижар Вълко, ТД "Васил Левски " Карлово – 0335 9-34-36, 0896 688523
  • Заслон Ботев – хижар Цецо, 0878-30-75-17 ТАНЯ, 02973 02 47/ след 19.00ч.
  • Тъжа – ТД"Приста"-Русе на моб.т. 0896 688 552 и стационарен 082/82 02 72
  • Мазалат – 0888/133902 0888/352693
  • Узана – Милена Ботева, туристическа хижа "Узана" – 0886 792 982, 089/6248593 , Силвия Иванова, посетителски информационен център "Узана" – 0885 825 224
  • Бузлуджа – тел за резервация на малка /стара/ х Бузлуджа – 0431 625 66, 0882966490 – офис на хТД"Орлово гнездо" или 0887902009 – секретар на дружество
  • туристическа спалня гара Кръстец – 062/ 65-04-54/вечер/ , моб:0889710188
  • ски-база Грамадлива – Огнян хижар, телефон – 0885 795 711
  • Грамадлива – 0896/688431
  • Химик – 0884785601
  • Предела – 0898/674267
  • Буковец – 0896 693169, 0896 693170, 06151/2517
  • Чумерна – 0896693176
  • Върбишки проход – 05391/2021, 048/969132
  • С. Дъскотина – тур. Спалня при полицая – Ральо 0887-795896
  • туристическа спалня с.Козичино – 059682442

Ето тук и линк към текстов файл с горната информация :

Текстов файл с контакти на хижите

 

GPS

Както сте забелязали в разказа ми, често се появява едни персонаж наречен GPS, и то все на възлови и критични места. Реално след много търсене попаднах на два основни трака за GPS.

Ето първия от тях, който взех от следния сайт :

www.anitatm.com

Ще предложа и линкове към моя сайт за сигурност :

Като цяло това беше основния трак, който ползвахме. На нанесените чешми може да се разчита, но винаги едно на ум. В края на август е нормално да има пресъхнали.

 

Втория GPS трак, който ползвахме идея си нямам от къде го бях свалил. Сега се опитах да го възстановя, но безуспешно. Така че ще го дам тук, пък ако някой го припознае моля да пише, че да посоча източника. Той има също нанесени чешми и водни източници. Тук ние злополучно търсихме един преди Мургаш, но го намерихме пресъхнал. Много жегаво лято беше. Но след малко ровене мисля, че е това :

planina.e-psylon.net

 

Третия трак който на който бях попаднал в нета е от следния сайт :

balkan-map.com

 

И последния трак, който искам да спомена е небезизвестния в тези среди вело-трак на Чолата . С неговия разказ можете да се запознаете на следния адрес, като там са дадени и препратки към траковете :

Разказа на Чолата от mtb-bg.com

 

Багаж

Въпроса с багажа е една много болезнена и трудна тема. Когато човек струпа всички полезни вещи, които неминуемо биха му потрябвали, може и да се ужаси от техния обем и най-вече тегло. Та тънкия момент е правилния баланс между потребности и тегло, което ще виси на раменете ви. За всеки един от нас, този баланс е различен. Един може да носи повече, друг по малко. За един абсолютно необходимите вещи са едни, за друг други.. Хората сме различни и това му е хубавото на света. Сега ще опиша съдържанието на моя багаж с информативна цел. Всеки сам да си преценява.

Бивачни съоръжения.

  • Палатка – 1,800 кг. Оставена на Беклемето, за което после малко съжалявах.
  • Спален чувал – 0,800 кг.
  • Самонадуваемо шалте – 0.600 кг.
  • Глава за газов котлон Primus.
  • Патрон за газов котлон – 0,600 кг.  (реално почти през цялото време го носи Пешо но го споменавам, защото е важно да се има в предвид). Тук бяхме се поизхвърлили. Ако ще се грее само вода, което правихме реално ние, може да се мине и с по-малък.
  • Голямо канче, алуминиева сплав с покритие – 600 мл. Primus
  • Малко канче – СССР, желязно. Това канче ми е носталгичен спомен от много приключения из Рила в по-младежки години.

 

Дрехи

  • Дъждобран
  • Водонепромокряемо яке
  • Дебел полар
  • 3 фланелки от бързосъхнещ материал
  • 2 чифта панталони с дълги крачоли (на единия се свалят до къси панталони) от бързосъхнеща материя.
  • Риза с дълъг ръкав. При други ходения е помагала много при слънце. С дългите ръкави, вдигната яка и шапка с периферия, реално няма какво да изгори на слънцето. Но сега с мазилото с UV50 нямахме този проблем. Като плюс имах чиста дреха за връщането към София без да се налага да пера, но реално можех да не я нося.
  • 2 броя боксерки
  • 3 броя трекинг чорапи
  • Сандали – оставени на Беклемето. На моменти нямаше да са излишни, но като цяло никъде не съм им усещал липсата им. Но зависи и от обувките.
  • Обувки

 

Храна

  • Пюрета Маги – със зеленчуци, бекон и третото не си го спомням – за закуска.
  • Супи Маги чаша. Също обикновено за закуска.
  • Кафе 3 в едно. За утринно пробуждане.
  • Чай
  • Лиофилизирана храна (средно по 0,125 кг. за едно ядене на човек). Носехме поне за 5 яденета. Презаредиха ни на Беклемето.
  • Хляб – от тези по тъмните хлебчета като тухлички. Малък обем – добро наяждане. По трасето – какъвто хляб се намери. Аз не съм голям хлебар.
  • Кашкавал – Пешо носеше от началото.
  • Суджук, пастърма или друго сушено месо. Реално това прихапвахме по обед като изгладнеехме. Хляб, мръвка и кашкавал.
  • Обикновени вафли. Към тях се пристрастихме и се стараехме да си ги набавяме при всяка възможност.
  • Храната и газта бяха разпределени по равно и в двете раници.

 

Друго

  • Карти на маршрута.
  • Два телефона (Globul, Vivacom)
  • Батерии за заряд на телефоните – 2×9600 mAh.
  • фотоапарат
  • Зарядно за телефон
  • Зарядно за фотоапарат
  • Челник.
  • 3 комплекта батерии за челника.
  • Нож
  • Швейцарско ножче
  • Кибрит
  • Запалка
  • Въженце 10 м.
  • Крем Бочко
  • Вазелин (крем) за устни с висок UV фактор.
  • Лейкопласт – 1 ролка 3см. В последствие се оказа малко и купувахме по пътя.
  • 2 карабинера
  • Хавлиена кърпа с компромисен размер
  • Сапун за къпане
  • Сапун за пране
  • Крем UV50
  • Спрей против комари
  • Паста за зъби
  • Четка за зъби
  • Малък флакон пяна за бръснене
  • Самобръсначка еднодневка

 

Лекарства

  • 2 бр. Урбазон (SOLU-MEDROL) 125 mg. – Приложение при състояние на пред- анафилактичен шок или ухапване от отровна змия. Дозировка 1 mg на килограм. Добре е да се прави след консултация с лекар, ако има време и възможност.
  • 2 ампули Адреналин. Приложение при настъпил анафилактичен шок. Мускулно с риск от некроза на околната тъкан, венозно от медицинско лице или на капки в лигавицата – нос, под език (ако е възможно). Пак е силно препоръчителна консултация с лекар.
  • 2 спринцовки 10 ml и 2 спринцовки 2ml. 6-8 игли (при мен жълти).Иглите са повечко, че са доста удобно нещо. Ползвахме ги и при обработката на мазоли.
  • 2 малки ампулки физиологичен разтвор.
  • 2 блистера Диклак таблетки. Помогна ни много при травмите в глезените.
  • Туба Voltarn Emulgel за по леки травми.
  • Туба алергозан
  • Туба антибиотичен крем
  • Туба дефламол
  • Нитролонг
  • Валидол
  • Лопедиум капсули против разстройство
  • Беналгин
  • Аулин – при силни болки
  • Хидратин Алфа – при обезводняване
  • Антиалергичен препарат на хапчета – не си спомням какво носехме.
  • Фервекс
  • Неоангин
  • Аспирин с вит. С.
  • Спирт
  • Йод
  • Реванол
  • Марли
  • Бинт
  • Крем Бочко – абе мажехме всичко с него

Съдържанието на аптечката съм го съгласувал с двама лекари и един анестезиолог. Хубаво е да прочетете материали за оказване на първа помощ. Ще поместя това, което събрах докато се образовах в тази област. Тези документи си ги носех и на телефона, за да мога да ги прегледам.

Ако нещо в горните документи не ви харесва или не съвпада с вашите виждания, не се нахвърляйте върху мен. Не аз съм ги писал. Всеки има глава на раменете и може да мисли и да взема решения, кое работи за него и кое не. Консултирайте се с лекари. Като тръгвате, разберете се поне с един, двама, че може да ги търсите и по нощите ако нещата загрубеят. Подсигурете си лекарска подкрепа от бекофиса. Направете си планинска застраховка, ако е с хеликоптер още по-добре.

С това приключвам въпроса с лекарствата.

 

Не съм си мерил раницата на кантар и като цяло не я класифицирам като тежка. Определено беше над 10 кг. но ни се бяхме подготвили за автономно изкарване по трасето. А и теглото силно зависи от обема вода, който се носи. Никъде не ми е тежала макар че към края носенето малко идва повечко, но пък тогава вече сте едно цяло с нея до степен, че ходенето без нищо на гърба е леко непривично. Въпреки това, после поглеждайки се в огледалото забелязах синини на мястото, където бяха минавали презрамките. Кога и как са станали, идея нямам

 

Епилог

Ми май с това изчерпах всичко. Време е да приключа разказа си за своето приключение по пътеката. Пожелавам на всеки четящ, да се отправи към своето лично пътешествие и ще се радвам, ако с нещо съм могъл да му бъда полезен.

За да премина пътеката ми трябваха 18 дни (19 със слизането до Габрово). За да напиша пътеписа – повече от година (с каненето). Май ходенето определено печели пред писането.

Друг резултат от преминаването на пътеката е абсолютно автоматичното и несъзнателно търсене на маркировка около себе си. Това е споделяно от не един Ком-Еминеец. След като се прибрах в града, дълго още подобни на следващата снимка гледки, караха сърцето ми да трепва.

20130330_162333

И как сега да не влезе човек в станцията на метрото Жулио Кюри ? Ми то маркировката води нататък.. Какво от това, че идея си нямах да ползва метро…  Да.. това определено остава за дълго.

И искам да завърша разказа си с един цитат от любим мой автор – Джером К. Джером, от книгата “Трима на бумел”. В прекрасно написаната книга, изпъстрена от ред весели и забавни приключения не става ясно какво значи думата “бумел”. Отговора, автора го дава на последната страница на книгата. Отговор, който ме грабна дълбоко и който искам да споделя и с вас :

 

“— Общо взето, беше много приятен бумел — каза Харис, — много ще се радвам да се върна и все пак съжалявам, че свърши.

— Какво е бумел? — попита Джордж.

— Бумел — обясних аз — според мен е пътуване, дълго или късо, без край; единственото, което му придава определен вид, е необходимостта да се върнеш в определен срок в точката, от която си тръгнал. Понякога този бумел е из оживени улици, понякога — през полета и пътеки; понякога можем да отделим за него часове, понякога — дни. Но дали е дълъг или къс, дали е тук или там, ние все мислим за наближаващия край. Кимваме и се усмихваме на мнозина по пътя си, с някои се спираме да поприказваме, а с малцина вървим за кратко заедно. Било ни е много интересно, често сме били и малко уморени. Но, общо взето, сме прекарали приятно и съжаляваме, че бумелът е свършил.”

 

КРАЙ

20130819_123542

Постоянен линк към тази тема: http://www.mouhlov.com/blog/?p=498

3 коментара

  1. Благодаря Ви, че споделихте така увлекателно невероятните си преживявания! Беше много интересно за мен – от началото до края.Не знаех, че се носи камъче от връх Ком, за да се хвърли в морето! Желая Ви още много успешни начинания!

    1. Аз благодаря за топлите думи за моя разказ.
      Да.. С камъчето е такова поверието. Аз си взех две, и посе и едно от Емине. Едното от Ком го хвърлих в морето, второто заедно с Еминското си ги взех. И сега като ми докривее ги вадя двете камъчета от бюрото до мен и си ги гледам…
      И честно се питам понякога, това наистина ли е било ?

  2. Привет! Днес започвам да чета разказа на Мечо Пух! Още от сега се вълнувам!

Вашият отговор на Маргарита Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван!